Снощи Кристиано Роналдо реализира поредния си хеттрик за Реал (Мадрид), увеличавайки сметката си в Примера дивисион за това първенство на 36 гола.
Нещо повече, с 49 гола през целия сезон португалецът подобри клубния рекорд, а до края има още два мача...
Постижението е уникално за играч, който не е типичният изнесен нападател, но въпреки това надмина икони като Уго Санчес и Раул.
Какъв всъщност играе Роналдо? Той може да се подвизава по двата фланга, може и да е втори нападател/плеймейкър, а, когато се налага, и да е забит отпред в атаката.
Трудно е да се определи позицията на толкова комплексен играч, а най-добре е да му се даде свобода на терена.
Другият подобен пример от нашето време е Лионел Меси - гениалният мъник от Барса, чийто конкретен пост не може/не трябва да бъде определян. В миналото такива играчи са били Йохан Кройф и "Крал" Пеле.
Но като говорим за Меси, именно там се крие историческата несправедливост за Роналдо - да се роди в приблизително едно и също време (1985 г., две години преди Лео) с друг още по-гениален футболист.
Ако не беше аржентинецът, Кристиано вероятно нямаше да има конкуренция за най-добър в света, но, какво да се прави, малшанс - и в индивидуален план, и по линията на клубното противопоставяне Барселона - Реал (Мадрид).
Въпреки че е в сянката на гения на Меси, португалецът все пак трябва да получи заслужено признание - за божественото си докосване на топката, за това, че е еднакво добър с двата крака и с глава и за това че сее изобилие от голове навсякъде, където отиде.
Много хора не го обичат заради честите симулации на терена. Други заради перфектния му външен вид и за любовните истории с най-красивите жени на света.
Но това си е чиста завист - да бъдем обективни, Кристиано Роналдо е велик играч!
