Сякаш с времето привикнахме към периодичните изблици на Христо Стоичков. Кога срещу шефовете в БФС, кога срещу "провалени политици", кога срещу цяла България. В повечето случаи тези изяви бяха приписвани по инерция на избухливия нрав на футболната звезда и на някакво митологизирано силно развито чувство за справедливост. Всъщност при тези "бунтове" Стоичков най-често бе използван за ракета носител и лице на акция, която обикновено има и друга цел извън прокламираната.
Така стоят нещата и с последната му атака - към президента на БФС Борислав Михайлов. Дори и кибритлия като Стоичков надали би се вдигнал на бунт заради 2-3 неотсъдени дузпи за "Литекс". Всъщност, носителят на "Златната топка" за 1994 г. не чака дълго и сам си каза, че не той е организаторът: "Има един, който застава срещу Михайлов. И Михайлов знае много добре кой е този човек."
Но и без това бе ясно, че атаката срещу бившия вратар на националния отбор не е заради калпавото съдийство. Зад нея се провиждат далеч по-сериозни интереси. Съответно и големи пари. Най-малкото защото БФС спечели домакинството на европейското първенство за юноши през 2015 г. За него се очаква милионна помощ в евро от УЕФА за допълнителна инфраструктура. Немалка сума се очаква и при евентуален европейски шампионат по футбол през 2016-а в София. Освен това европейската футболна асоциация ще дава пари и за социални програми. Трябва да започне и строежът на базата на националния отбор в Бояна, за която УЕФА също ще отпусне пари. Става въпрос за усвояване в близко бъдеще на суми в размер на общо 8-11 млн. евро. Това са пари, които могат да навирят всеки превратаджийски байряк.
А кой е по-подходящ за байрактар от вечния недоволен Христо Стоичков. Човекът, за когото няма нищо нередно веднъж да се прегръща с някого и да го подкрепя, а друг път да е срещу него. Кратка ретроспекция на делата на почетния доктор на Пловдивския университет сочи, че той няма вечни приятели, а вечни интереси. Ще речете - завършен политик. И това може да е вярно, но друг от същия десен го изпревари и е премиер от три години.
Но да се върнем във времената,
когато Стоичков бе национална икона, а за Бойко Борисов народът не подозираше даже.
През 1996 г. след европейското първенство в Англия шефът на БФС Иван Славков еднолично уволни Димитър Пенев като треньор на националния тим и отстрани от състава племенника му Любослав заради прословутата фраза за супата. Стоичков се солидаризира с тях. Обяви, че няма да играе за България. Нарече новия селекционер Христо Бонев (тогава рекордьор по мачове и голове в "А" отбора) "г-н Никой" и не игра в първите 4 мача от световните квалификации за Франция '98. За да се отметне тихомълком и да цъфне след няколко месеца в дома на треньора с цветя за г-жа Бонева. Малка подробност - през февруари 1997 г. Стоичков подписа индивидуален рекламен договор с "Пума". Според контракта той трябваше да играе за националния отбор, чийто екипи бяха... "Пума". Така Стоичков се върна в състава на Бонев.
Впрочем, ето какво заяви след години бившата Кама за човека, заради когото направи бойкота си: "Е, какъв е Димитър Пенев - един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор. Да не е играл той, да не е вкарал гол той или да е спасил някоя дузпа?!"
Стоичков бе в авангарда на всеки бунт срещу Иван Славков
Същият, който му угаждаше почти непрестанно. Същият, който малко след бенефиса на Христо в "А" тима през 1999 г. го направи директор на всички национални отбори. При това Стоичков си беше действащ футболист и риташе в САЩ за "Чикаго Файър". Но това, че поне като длъжност бе пряко отговорен за провала, не му попречи да се извърти и в края на 2001 г., след 0:6 в Прага срещу Чехия, да напише открито писмо. В него обвини треньора Стойчо Младенов в некадърност и посочи Славков и генсека на БФС Иван Вуцов за главни виновници.
А малко по-рано именно Стоичков бе този, който бетонира Славков на власт. Това стана на 5-ия извънреден конгрес на БФС (3 декември 1999 г.). Тогава Христо излезе на трибуната и предложи, а 370 делегати гласуваха "за", всеки клуб да има по 1 вот при конгреси. Така по устав мнението на ЦСКА и "Левски" стана равносилно на това на аматьорските клубчета, които лесно биват убеждавани да гласуват за когото трябва.
"Не виждам по-подходяща личност, която да застане начело на българския футбол, от Иван Славков", каза тогава Стоичков. А гласуваната по негово предложение промяна е валидна и до днес и прави на практика непоклатим на поста му неговия нов враг - Борислав Михайлов.
Благосклонното отношение на Славков към Стоичков доведе и до там, че шефът на БФС си затвори очите при безскрупулната намеса на Камата в работите на националния отбор на последното българско участие на голям шампионат. Точно преди Евро '04 в Португалия Христо Стоичков и Ивайло Йорданов цъфнаха в лагера на националите във Варзим. Бяха посрещнати радушно от... вицепрезидента на БФС Борислав Михайлов. Камата се съблече по екип за първата тренировка, присъстваше на следващите, а впоследствие и на мачовете. Започна усилено да подготвя почвата да смени селекционера Пламен Марков. Затова и не бе чудно, че през юли, след трите загуби на Евро '04, Славков замени Марков именно със Стоичков, без той да има и един ден треньорски стаж.
Но Христо и тогава не миряса,
а се включи в поредната "организация" срещу благодетеля си. Този път в заверата го вкараха бившите му съотборници от тима, станал 4-ти на световното в САЩ '94. На 17 януари 2005 г. той седна на една маса с шестима от Пеневата чета - Трифон Иванов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Наско Сираков, Борислав Михайлов и Емил Костадинов, за да обявят публично, че ще свалят Славков от поста.
Този път превратът срещу Батето успя - при не съвсем прозрачни избори. Михайлов стана президент, Лечков първи вицепрезидент, Сираков и Костадинов - членове на Изпълкома. Стоичков си остана треньор на националния отбор и настъпи затишие. Само че "А" тимът взе да играе слабо, публиката се отдръпна от стадиона и доста преди края на квалификациите стана ясно, че няма да се класираме на Евро '08. В отговор Стоичков направи поредния си лупинг - през април 2007 г., при първата появила се оферта избяга. Уведоми по телефона Михайлов и светкавично подписа със "Селта". Малко по-късно "Селта" изпадна във втора испанска дивизия, Стоичков се махна и оттам.
В началото на 2009-а намери подкрепи за втори мандат Борислав Михайлов: "Аз заставам твърдо зад него и нямам намерение да се кандидатирам за неговото място, защото той бе моят капитан и не искам да заставам срещу него".
Е, 2 години по-късно и 3 несвирени дузпи той е на коренно противоположно мнение. Иска да седнат с Боби на детектора на лъжата, обвинявайки го, че е участвал в манипулации на мачове на националите. И по този повод си струва да напомним, че през 2005 г. три от "старите кучета" - Здравко Здравков, Илиян Стоянов и Александър Александров, се отказаха от "А" отбора и обвиниха селекционера Стоичков, че слугува на мениджърски интереси. Той пък не си направи труд да им отговаря.
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos
