Разкритието, че през 2008 г. бившият президент на Барселона Жоан Лапорта наел хора да следят футболисти и дори тогавашния треньор Франк Рийкард може и да изглежда прекалена намеса в личния живот на състезателите, но от PR гледна точка клуб, рекламиращ UNICEF трябва да има безупречен имидж. Всъщност „шпионажът" на Лапорта води до привличането на Жерар Пике в отбора, тъй като информацията за него е положителна. Отзивите за дисциплината извън терена на Роналдиньо, Деко и Ето'о са с отрицателен знак и само камерунецът остава през следващия сезон, за да запише най-слабия си сезон за каталунците, преминал под знака на оплакванията, че иска да смени отбора. Тактиката на Лапорта се оказва ефективна, защото играчите на Барселона не се замесват в скандали, които да предизвикват изчервяване и да затрудняват шефовете им с обяснения пред феновете и пресата.
Колко усложнения можеха да си спестят в Челси, ако клубът беше наел детективи да следят Джон Тери. Може би щеше да бъде избегнат парадоксът обявеният за Баща на годината всъщност да има извънбрачна връзка с майката на детето на бившия си съотборник Уейн Бридж. Или щяха да установят първи, че бащата на развенчания капитан на Англия продава наркотици. За съжаление на Роман Абрамович трябваше на прочете всичко това в таблоидите при свършен факт.
Ако президентите на футболни клубове вземат пример от Лапорта ще спестят много пари от трансфери на футболисти, които създават само проблеми, не оправдават очакванията на терена и правят крещящите заглавия по вестниците. За да се проследи, например, дисциплинарното поведение на бразилския нападател Адриано не се изисква кой знае каква детективска работа, а просто една обиколка на нощните заведения. Играчът на Рома със сигурност може да бъде срещнат там.
Логично би било самите футболисти да се грижат ревностно за имиджа си, защото ако се изложат пред обществото, губят много, най-вече във финансов аспект. Звезди от световен мащаб като Тайгър Уудс и Уейн Рууни се лишават от милиони от рекламодатели заради аморалните си действия в личния си живот. И ако нападателят на Манчестър Юнайтед не знае, че не трябва да изневерява на съпругата си, още повече докато е бременна, трябва ли клубът да го предпазва от постъпки, при които в крайна сметка има само губещи? Това е причината много клубове на Запад да забраняват на състезателите си да използват социалните мрежи, за да упражнят известен контрол върху облика, който си създават сред феновете. Един необмислен пост може да се сравни със скандално заглавие в таблоид. Все повече хора живеят онлайн и все повече има значение, как се държиш онлайн, особено ако си известен.
Неоспоримо е, че в България никой не се грижи за имиджа на футболистите и до голяма степен това се дължи на факта, че те не продават. Затова и освен закачки нямаше други последствия за вратаря на ЦСКА Иван Караджов, който пусна снимки в профила си във Фейсбук, на които се целува с мъж. И въпреки че Иван Караджов не е „марка" и не губи нищо, той все пак представлява марката ЦСКА и нейният имидж страда от волностите му в личен план, които вече са дълъг списък.
Следвайки успеха на модела в Барселона „футболните PR детективи" могат да се окажат новата мода, а в бъдеще и длъжност на щат в клубовете.
