Всяко общество се крепи върху своите константни взаимовръзки и твърдо установени положения. Попфолк - чалга, наречете го както искате. Но тази музика със специфично звучене и още по-специфични текстове е част от модерното ни общество. Нещо повече - тя е двигател на ценностната система на поне едно поколение.
Спортисти - млади хора, чиято кръв кипва под палавите звуци и още по-палави текстове на чалга евъргрийните. И в компанията на обичайните дългокраки, руси, усмихнати... знаете ги. Онези готини каки!
Но всяко правило си има изключения. Те само потвърждават правилото, но все пак ги има. В спорта също има личности, които не щракат с пръсти, а зареждат в колата или на уредбата в дневната различна от чалгата музика.
Президентът на Калиакра и култов кмет Цонко Цонев е световна фигура в рок музиката и превърна Каварна в столица на твърдата музика поне на Балканите. Облечен в рокерията си, обожаващ здравите звуци, Цонко не оставя стадиончето на новака в "А" група да бъде залято от чалга водопада. Та там през лятото свирят великани на рока и хевиметъла!
На терена също има "цонковисти", но очевидно са малцинство. Добре поне, че не се оставят да бъдат претопени от лепкавите ритми на поредния хит на Азис или някоя мома с едно име.
Христо Янев учуди съотборниците си в ЦСКА преди години, когато заяви в интервю: "Мразя чалгата до дъното на душата си!". Какво ли му е било на Джуджето в компанията на армейската съблекалня по онова време, командвана от музикалните вкусове на Бадема и Велизар. А те се движеха по ръба на модните тенденции във фолка.
Сега в съблекалнята на ЦСКА пак се слуша основно чалга, а може би затова ирландецът Килиън Шеридън се движи с огромни слушалки, покриващи не само ушите, но и лицето му. Човекът си живее в ритъма на родната си музика, но сетивата му не приемат балканската разновидност на салсата.
Сега в Славия се подвизава един странник за футболната ни действителност. Татуираният заклет рокаджия Георги Христов не понася чалгата. Той сам е китарист, а брат му дори свири в група и често изнася лайфове из рок клубове в страната. Съотборниците му го взимат на майтап заради това, че харесва китарата вместо маанетата, но на човека не му пука. С музикалната си ориентация Жоро Метъла е на мястото си във футбола, колкото палестинец на израелско летище...
Във волейбола, казват, са концентрирани по-сериозни и улегнали люде. Не са като футболистите, един вид. Преди време кубинецът от ЦСКА Ясер Портуондо заяви, че не понася родната чалга и си слуша латиното.
Нищо чудно и да му е наложено, защото треньорът Александър Попов е сред най-заклетите хевиметъли в родния спорт. Наставникът се кефи на "Slayer", ходи на концерти до Каварна, че и в чужбина, и не дава дума да се издума за чалга.
Баскетболистите са особена порода и си имат свой отделен нощен живот и "явки". Култовият столичен "Sugar" с черна музика и ритми в стил NBA вече е конкуриран от още по-славния ветеран на нощна София - БИАД. Там ритмите са с повече извивки и акомпанирани от инструменти, използвани най-вече от тази страна на Алпите. Та високите момчета и те тръгнаха по утъпканата пътека на фолка.
Споменатите по-горе отшелници в спортната пустиня на чалгата у нас сигурно се чувстват странно в отборите си.
Не че някой може да налага на една група млади хора какво да си пускат в слушалките. Колкото човеци - толкова и характери. Перифразирано по български - колкото млади хора, почти толкова почитатели на фолка и неговите прелести. По светлия пример на футболния бос Коко Динев - да живее Камелия! Или беше Емилия? Или Преслава...?
