Дербито на Казабланка, известно още като "Дербито на вражеските братя", противопоставя два от трите най-големи клуба на Мароко - Уидад (от арабски значи "любов") и Раджа (от арабски значи "надежда"). Мачовете между местните колоси се играят на стадион "Мохамед V" пред винаги пълните с 80 000 фанатично настроени и безкрайно колоритни привърженици трибуни.
Въпросният двубой е попадал в многобройни класации с Топ 10 на най-големите дербита в света. Това е факт най-вече заради впечатляващите хореографии, които правят феновете на Уидад и Раджа, и на които могат да завидят най-колоритните агитки в Европа и Южна Америка.
Дербито на Казабланка предизвиква страхотен интерес в медиите и привържениците, както на територията на Мароко, така и извън нея.
Произход на дербито
Основните на титаничния сблъсък между най-популярните тимове на Мароко е положен от един човек - Афани Мохамед Бен Ласен, известен повече като Отец Жего. Той е един от основателите на Уидад през 1937 година. През 1955 обаче Отец Жего се присъединява към станалия впоследствие голям съперник Раджа, основан 6 години по-рано (през 1949). Година по-късно е първото дерби между грандовете от Казабланка, завършило 1:0 за "зелените".
И в двата клуба работи като треньор, като в Раджа остава до своята кончина през 1968 г. Малко преди да почине, Отец Жего е запитан на кой отбор все пак симпатизира повече. Той отговаря така: "Сърцето ми е в Уидад, но Раджа символизира моята спортна кариера".
На терена
Уидад и Раджа дълги години са практикували два коренно различни един от друг стила. Дълги години "червените" са били свързани с прагматичния и английски стил на игра, базиран на постоянни центрирания от двете крила. "Зелените" пък са представители на бразилския футбол заради техничната си и зрелищна игра. Оттам идва и един от символизиращите тима прякори "Раджа Лафраджа" (Раджа на спектаклите от арабски - бел. авт.).
Този тип футбол на Раджа обаче дълго време му пречи да спечели първата си титла в Мароко. Това се случва едва през 1989 година, т.е. цели 32 след своето основаване. Към този момент Уидад вече е ставал шампион 8 пъти.
От средата на 90-те години на миналия век стиловете на двата гранда се доближават един към друг с тенденция да си разменят местата. Тук се крие и причината в последвалите успехи на Раджа, както на мароканската сцена, така и на територията на Африка. В периода 1996-2001 година "зелените" печелят 6 последователни шампионски титли, две Шампионски лиги на Африка, една Купа на кралския трон и една Суперкупа на Африка. Освен това Раджа участва на първото световно клубно първенство през 2000 година в Бразилия.
Феновете
Първоначално привържениците на Раджа били от бедните и крайни квартали на Казабланка, което е нормално с оглед по-късната дата на основаване на клуба. Тези на Уидад пък са от средната и по-заможна класа, като са били ситуирани в централните части на града.
Това правило обаче вече не е съвсем валидно в днешни дни, като запалянковци на двата отбора могат да бъдат открити във всички социални прослойки. Освен това има цели фамилии в Казабланка с поделено присъствие на запалянковци на Уидад и Раджа.
Въпреки че двете публики се разделят с буферни зони, понякога се случва в централните сектори на стадиона да се смесят по-улегнали привърженици на двата отбора.
Най-известните фракции в агитката на Раджа са "Green Boys", "Ultra Eagles", "Green Gladiators" и "Derb Sultan". Тези на Уидад са "Winners" и "Ultras Creators".
Хореографиите, които правят "червените" и "зелените", може би нямат аналог в Европа и Южна Америка по сложност, оригиналност и визия. 80-хилядният стадион "Мохамед V" се разделя на две, като дори седалките в централните сектори са със съответния клубен цвят.
С излизането на двата състава няма централизирана хорео - абсолютно всички привърженици на Уидад и Раджа участват, което прави гледката уникална.
Ревът от трибуните, който настава при отбелязването на гол в една от двете врати пък нищо чудно да се доближава до този на агитката на Бешикташ от 132 децибела, който е записан като рекорд в света.
Инциденти
Неминуемо като при всяко дерби и това не прави изключение и често пъти има сблъсъци между най-крайните фенове на двата местни гранда. Един от най-скандалните и същевременно трагични случая е този от 20 октомври 2007.
Наставник по това време на Уидад е не кого да е, а бившият селекционер на България и треньор на ЦСКА Пламен Марков. Той извежда "червените" до драматична победа с 2:0 над Раджа в четвъртфинал от турнира за Купата на трона (Купата на Мароко - бел. авт.). Попаденията падат в 81-ата и 92-ата минута, като са дело на бившия играч на Раджа Мустафа Бидудан.
Този развой на срещата отприщва агресията сред ултрасите на "зелените", които създават масови безредици и сблъсъци с противниковата агитка.
В резултат на това е убит един фен, а цели 150 са били ранени. Потрошени са 120 автобуса на градския транспорт. Полицията успява да задържи 27 вандали, 16 от които непълнолетни.
Вследствие на всичко това следващите две дербита на Мароко се играят пред празните трибуни на "Мохамед V".
Не по-малко батални сцени се случват след края на класиката на Казабланка на 18 април 2010.
Раджа побеждава с 1:0, а стотици хулигани от двете страни си спретват масови битки из града, като резултат на това са отчетени десетки почупени автобуси и автомобили, и потрошени витрини на магазини. 10 са ранените и също толкова арестуваните.
Моментно състояние
В момента Раджа е на 2-о място в класирането с 42 точки - с една зад лидера Олимпик (Курибга), но и с мач по-малко. Настоящият шампион Уидад е едва 5-и с 34, но ще направи всичко възможно да сложи прът в колелото на "зелените" и да направи дубъл над тях през този сезон (есенното дерби завърши 2:1 за "червените" с победно попадение в 93-ата минута).
Кога и къде
Неделя, 19:30 часа българско време, стадион "Мохамед V". Дербито, което ще бъде под №110 за шампионата, ще се излъчва от мароканската телевизия "2M", но със сигурност ще може да се проследи на живо в Интернет. Горещо ви препоръчваме да се запознаете с този мегасблъсък на Мароко, който отдавна е излязъл извън пределите на Кралството. Зрелището е гарантирано - веднъж на терена и втори път по трибуните!
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos
