Знаете ли кои са тези, които не харесват звука на новите турбо мотори във Формула 1? Тези, които оглушаха от атмосферните двигатели преди появата на новите агрегати в началото на сезон 2014. Тази специализирана шега показва, че във Формула 1 твърде често несериозните проблеми заемат мястото на важните. И дискутирането им отнема много ценно време и ресурси.
Днес специалистите, феновете и медиите с умиление цитират битките по пистите от турбо ерата от средата на 80-те години, а рали феновете все още се прехласват по легендарните състезания от същото време с автомобили от група Б. Но истината е малко по-различна - звукът във Формула 1 по времена първото поколение турбо мотори също не беше толкова вълнуващ, а и освен това звукът не прави един автомобил бърз или интересен за гледане. От друга страна, легендарните състезания в световните ралита от славната ера на колите от група Б твърде често се оказват надбягвания без интрига, в които разликите надхвърлят десетки минути, а не секунди, както сме свикнали в последните години.
Въпреки всички оплаквания в последните два сезона Формула 1 си остава интересна надпревара. Тимовете и доставчиците на мотори са изправени пред поредица технологични предизвикателства, Люис Хамилтън и Нико Розберг има пълната свобода да се борят един с друг за световната титла, Williams има възможност да догони Ferrari още в рамките на този сезон, Lotus има по-добро бъдеще от безпаричното настояще, а вълненията в Red Bull няма да утихнат скоро, тъй като в тима доктор Марко и Кристиан Хорнър явно не може да се живее спокойно.
Догодина е третият и последен сезон от настоящия цикъл във Формула 1 и по традиция би трябвало да видим изравняване на силите - преследвачите на Mercedes ще имат шанс да догонят световните шампиони или поне на това се надяваме всички ние. И от 2017 би трябвало да видим повече промени - по-мощни и по-трудни за каране коли, ново отваряне на техническия регламент и т.н.
Най-трудното нещо във всеки един автомобилен шампионат е създаването на правила, които да създадат изравняване на силите или поне да доведат до статукво, при което няма ясно изразен само един фаворит. Погледнато отстрани, във Формула 1 това просто е невъзможно - правилата зависят от толкова много интереси и се променят толкова сложно, че в крайна сметка всяка една добра идея става жертва на редица компромиси.
Жан Тод и ФИА предпочитат да управляват със стоманена ръка в кадифена ръкавица, но в последните години стоманата като че ли се топи пред амбициите за все по-големи печалби на собственика на Формула 1. А пътят за създаването на по-интересен шампионат е ясен - изравняване на силите и възможностите. Но тогава големите ще загубят основните си предимства - най-вече парите и затова подобно решение едва ли скоро ще си пробие път.
