Страхотен мач, мехлем за душата. Какво нещо е футболът!
Ясно е, че от успеха с 2:0 над Холандия почти нищо съществено не следва за България. Обруленият ни футбол няма да цъфне и да върже в кратки срокове. Но поне смачканото самочувствие на българина живна. За малко, ама живна. А това не е малко.
Да вкараш два гола на холандците, да не ги пуснеш цял час да я ритнат към вратата ти... Е, отборът им наистина не е като едно време с Кройф или Гулит. Комшиите ни от Турция ги удариха с 3:0 преди година и половина, сега и ние така. От високо се пада лошо, факт.
Само не си мислете, че ще ходим на световно.
Най-вероятно няма да се класираме, даже и отборът ни не го вярва много-много. Ако стане, ще е чудесно. Дай Боже. Но срещу нас имаме по-големи в момента сили във футбола като европейския вицешампион Франция, големия ни душманин Швеция, че дори и Холандия, която бихме. Но това далеч не е най-важното.
По-важното е, че показахме как можем да се мерим с големите – с ум, разум и много работа. Ако не другаде, поне във футбола.
Имаме треньор! Разбра се, че Петър Хубчев се е готвил сериозно за двубоя цели четири месеца. Двамата с помощника му Георги Донков разузнавали съперника, анализирали, консултирали, мислили, и накрая изработили тази блестяща тактика, с която спечелиха мача. Да, това беше техният мач! Изнесен от един добре подреден отбор, който игра преди всичко умно. Без никакви рискове в защита, и с гениалното решение да сложат като централен нападател най-дребния в състава ни Спас Делев, хулен и подценяван от години насам. Дребен, но вреден за онези отсреща, високи поне с една глава над него.
Замислете се, че най-малко още двама футболисти от българския отбор рискуваха да бъдат обявени за негодници в случай на провал. Това са вратарят Николай Михайлов, нарочен за пълен некадърник, и халф-бекът Станислав Манолев, наречен за „тролейбус“ след последните няколко мача на ЦСКА-София от собствените му привърженици. Хубчев рискува с тях и спечели. Михайлов хвана всичко за хващане, а Манолев беше стабилен през целия мач. Чак в хода на срещата публиката взе да се сеща, че именно Михайлов стана шампион в Холандия с Твенте, преди да направи онази глупост с трансфера в италианския Верона. А Манолев не толкова отдавна носи успешно екипа на ПСВ Айндховен в продължение на пет сезона.
Останалото беше треньорска концепция, и то при наличието на трима контузени в последния момент играчи – вратарят Владо Стоянов и халфовете Светослав Дяков и Георги Миланов. Враговете на шампиона Лудогорец побързаха да обявят, че България печели срещу силните, когато в състава й няма играчи от Разград?! Очевидно ги е цапардосала остра амнезия, тъй като в навечерието на Евро 2016 именно бразилецът от Лудогорец Марселиньо вкара гола за българската победа с 1:0 срещу бъдещите европейски шампиони от Португалия начело с Кристиано Роналдо, а вратарят Стоянов спаси дузпата му.
Сега Петър Хубчев изненадващо не повика Малселиньо, но победителите не ги съдят. Но и с тези от Лудогорец, и без тях, мачът щеше да бъде спечелен. Просто треньорът беше намерил най-удачния вариант да излъже холандците с играчи, които струват колкото единия крак на техния Ариен Робен, въпреки и холандците да не са в най-добрата си форма.
Какво следва по-нататък? Ние, българите, много обичаме да се надяваме на невъзможни мисии. И след този мач е същото. Оставете отбора да се развива, а Хубчев да работи на спокойствие. Не ги притискайте да ходят на всяка цена на световно.
Майната му на световното! Просто играйте футбол, момчета.
