Минутка преди края изглеждаше, че този ужасен резил ще стане факт. Някакъв македонски отбор, който не бяхме чували допреди 10 дни, бе на път да бие Локомотив (София) с 10 души насред центъра на столицата ни.
Нашите бяха безидейни, македонците - наперени, а резултатът 2:2. Тогава закръгленият швейцарски чичка Сирил Цимерман със замах се затича към дъгата на наказателното поле и свири доста спорен пряк свободен удар. Гол и елиминиране!
Да коментираме двете дузпи е просто излишно. Както обичат да казват българските футболисти и треньори, когато реферът се е представил добре и в тяхна полза: „Не коментирам съдийството!" Или клишето-близначе: „Каквото е видял, това е отсъдил!"...
Швейцарецът сигурно ще си тръгне спокоен, защото воят на мъничкия скопски Металург едва ли ще стигне до УЕФА. Ако насреща обаче бе Дънди Юнайтед, нямаше да има ни дузпи, ни нарушения, ни картони на Мемеди, Нацевски, Тасевски или който и да било от македонците.
Защото на тяхно място щяха да са Смит и Джоунс, а техният глас се чува в Европа.
Всъщност, какво толкова е сторил мосю Сирил? Преди седмица в Скопие колегата му и почти комшия Люк Вилмс от Люксембург отмени два гола на Локомотив, с които може би реваншът щеше да е предрешен. Тогава нашите беснееха, но резултатът си остана 0:0. В такива случаи, когато имаме разменени домакински благоразположения на реферите, да благодарим на жребия, че реваншът е при нас!
Съдията настрана, лек път и благодарим.
Няма да е леко обаче на странния отбор, който бе надигран от никому неизвестните македонци. Вагоните са празни, а локомотивът - стар и немощен. Въпреки че би следвало да е обратното при толкова свежа кръв в състава.
Любопитна е и ролята на треньора с прякор на Краля на футбола. Диян Петков-Пелето бе добър футболист, но как така не разпознава най-силния играч в собствения си състав? Влезлият като резерва Преслав Йорданов показа с 3 отигравания, че няма нищо общо с босненския си конкурент в атаката.
За целия мач Локо създаде толкова положения за гол, колкото македонците имаха само при 2:1 за десетина минути. Ужасяващата тактическа неграмотност на защитата може и да се дължи на ранния етап от сезона и липса на обиграност. Имало напрежение, убеждаваше след мача Петков. Добре, де, но как така всяка македонска атака изглеждаше голова, а всяка локомотивска - безопасна? С изключение на Йорданов и Искрен Писаров, останалите футболисти изглеждаха... пребледнели.
През първото полувреме „червено-черните" нямаха удар в очертанията на вратата, като изключим неуспешната дузпа на Караджинов. През второто вкараха 3 гола (дузпа, пряк свободен и добавка след лудо разбъркване от корнер), а вратарят на македонците спаси... един удар. Още едно изпълнение с глава на Йорданов мина встрани. Това не е достатъчно за място в евротурнирите. Всъщност с оглед на играта на отбора от цялата пролет в „А" група е чудно изобщо как стигна Локо до Лига Европа. Но след като е там, трябва да опита поне да играе достойно.
Не бива да прибързваме и да четем присъди. С тази игра Локо ще загуби от полския си съперник Шльонск и в двата мача.
Надеждата е, че играта няма да е такава. Понякога подаръците от съдбата (елегантно казано) имат чудотворен ефект и след такава мъка и промъкване през иглени уши, отбори се преобразяват.
Не че се видя къде точно в Локо има потенциал това да се случи. Но поне една седмица надеждата да го видим ще е жива. В следващите 30 дни мечтата за европейски пробив ще тупти в сърцата на феновете на четирите ни отбора.
Дано има по-малко мачове като този на „Васил Левски", че може да не издържим до края.
И най-вече - дано реваншите са все на наша територия и поверени на широко скроени рефери...
