След финала на Шампионската лига в Египет не се вълнуваха особено от победителя, от крайния резултат, от голмайсторите или от каквито и да е подробности извън контузията на Мохамед Салах.
Големият герой на египтяните беше получил травма в рамото и беше под въпрос за Световното първенство. Цялата нация страдаше.
Сега Египет отново плаче, защото националният отбор на практика е аут, вече стяга багажа и се готви за ранно прибиране у дома. Ако Уругвай победи Саудитска Арабия днес, "фараоните" ще бъдат официално елиминирани от група А.
Страната, която трябваше да бъде поведена от своя невероятен лидер и талисман нямаше друг избор, освен да наблюдава неговата бледа сянка в задължителния за спечелване мач срещу Русия.
Мо Салах все пак игра в Санкт Петербург, дори вкара гол. Но най-добрия футболист на Висшата лига през миналия сезон, този, който изведе Ливърпул до финала в Киев, го нямаше. Травмата накрая на дългата кампания си каза думата и не е преувеличено да бъде посочена като главната причина турнирът на Египет да бъде съсипан.
Хората в африканската страна преживяха множество трудности в последните 10 години около Арабската пролет и нейните последици. Не са много нещата, които могат да обединят египтяните така, както го прави Салах - чието име беше масово дописвано в бюлетините на президентските избори.
Когато на хората им трябваше герой, именно Салах прати тима в Русия с двата си гола за победата с 2:1 срещу Конго.
Не става въпрос обаче само за приноса му на терена - както всички най-добри на планетата, той е повече от футболист. За своята страна играчът е модел за подражание и обединител, подкрепя благотворителни каузи чрез своята фондация и умишлено остава аполитичен, за да бъде цялостен символ на надеждата.
В последните месеци тази надежда се свързваше с шансовете на Египет да направи нещо значимо на Световното първенство. Отборът попадна в приемлива група с изглеждащия колебливо домакин и с очевидния аутсайдер Саудитска Арабия. Когато имаш футболиста в най-добра форма в целия свят, имаш и право да мечтаеш - излизането от групата беше постижимо, а нататък кой знае...
Тогава дойде голямото нещастие.
Оптимистичните прогнози, които даваха от египетския лагер за възстановяването на Салах, от самото начало изглеждаха твърде хубави, за да са истина.
Просто от някои контузии човек не се възстановява толкова бързо и не може да бъде на 100%, колкото и важни мачове да му предстоят.
Египет беше на броени секунди от стратегическа точка в първия си мач срещу Уругвай, когато Салах въобще не игра и това беше достатъчно показателно за състоянието му.
Илюзията, че може да е възстановен и пълноценен само пет дни по-късно се изпари още през първото полувреме срещу Русия, когато той рядко намираше топката, а и съотборниците му не го търсеха много-много. Защото знаеха това, което вече всички зрители разбираха.
Голът на Салах от дузпа през втората част не беше никаква утеха и езикът на тялото му го казваше достатъчно ясно.
Разбира се, Египет няма да спре да се гордее със своя отбор и с най-добрия си играч.
Но уви - шансовете за подвизи в Русия се бяха изпарили още в онзи момент на финала в Шампионската лига, когато Салах падна на рамото си.
