Навремето като футболист му викаха Вальо Дузпата. Не защото много добре ги биел, а защото падал и печелел за отбора си дузпи. Валентин Михов отдавна не е футболист на Академик, нито на който да било отбор. Но тоя път би дузпата. На "Титан".
Беше ясно, че Михов няма как да се разбере с шефовете от фирмата за почистване на боклук. И ударът е много силен - кандидат номер едно на Борисов и Иванов за президент каза твърдо "Не"! Защо ли...?
Вальо Дузпата знае и 2 и 200 във футбола. Знае как да е добре с всички, да прави компромиси, но и да настъпва там, където трябва. Усеща и кога някой е сериозен играч, както и кога насреща си има футболни "проходилки". За две години Борисов и Иванов не са научили и една стотна от това, което Михов знае и прилага вече близо две десетилетия във футболния лабиринт.
Какво можеше да предложи "Титан" на Михов? Статут на президент, но със сигурност такъв, който играе по свирката на тези, които дават парите.
Какво искаше Михов? Ами достъп до лостовете на реалната власт.
Защото Вальо е бизнесмен и за десетилетие в Професионалната лига именно това правеше - дърпаше бизнеса за спонсорство за каузата си. От това печелеше и той, а и дейността на Лигата. Това искаше да направи и в ЦСКА.
Но за "Титан" човек, който има контакти, амбиции и сръчност да лавира и дори да взима управленски решения е твърде опасен. А Михов явно им е изглеждал идеален - хем е солидна фигура и ще успокои фенския гняв, хем вече не му се занимава, отегчен е от футбола и само ще се усмихва пред камерите. Като почетния президент Димитър Пенев.
Но явно не са познали.
Михов си е искал своето в преговорите. Той свикна да ръководи и да впряга футбола (ПФЛ) за своите бизнес интереси.
Втори вариант - с одита, който сам проведе на всичко, случващо се в ЦСКА, се е убедил в безнадеждното положение. За какво да се връща в блатото на клубния футбол, ако е обречен на неуспех и оплюване? Та то почна още с преговорите му с Борисов в ресторант "Грозд"! И е сигурно, че щеше да затлее и се разпали още при първите признаци на провал. А явно проучванията на Михов са показали, че такъв е неизбежен...
Че кой би искал да стане президент и да отнася негативите (разбира се, и лаврите, когато ги има) в организация, управлявана от лаици. Във фирма, в която основният капитал (футболистите) е от съмнително качество, структурите са от леки конструкции, а общественият гръб и най-голяма сила (феновете) са готови на революция срещу шефовете. И в която демокрацията се раздава с бухалки, бой и заплахи!
Решението на Михов е добро за всички страни. На Вальо не му трябва да си заразвя рахата (простете за чуждицата) и да се занимава с "Титан" и кашата, която забъркаха от ЦСКА. На най-титулувания клуб пък не му трябва още един ръководител, който ще гледа бизнеса преди интересите на емблемата.
А това, както историята ни учи, щеше да е много вероятно...
