Когато геният се събуди, ние не спим!
Жадни сме за всяка секунда, прекарана с него. За всеки звук от кордажа на ракетата му, когато се срещне с топката. За всяко "come on" и стиснат юмрук. За всяка усмивка на облекчение и изпъкнали от положителни емоции жили.
Не ми се проверява колко е разстоянието от София до Синсинати. Все едно. Много е далеч. Но всеки път, когато Григор удряше, сърцата ни удряха 100 пъти по-силно от обикновения си ритъм. И го чувствахме и чувахме все едно го прави пред нас, макар и на хиляди километри далеч през морета и океани.
Едно лудо сърцебиене на радостта и удовлетворението от играта. Трепет и наслада от дочакания миг и въздишка от падналия товар, че логичното най-после се случи.
Григор спечели Мастърс!
Колкото и да изливаме душите си, каквито и метафори да търсим, нищо няма да е по-въздействащо и запомнящо се от самия факт, че го постигна и че се случи.
Че не се предаде и не обърна внимание на малкото, но достатъчно хапливи коментари и подхвърляния. Че игра като боец и като истински мъж - от първия до последния двубой в Охайо.
Димитров загатна още срещу Лопес, че е готов за голямата крачка. Срещу Дел Потро повали Кула на съвременния тенис. Сугита беше протоколен. А успехът над Иснър беше рецитал, който предшестваше кулминацията.
Произведение на събудилия се гений, който знаеше отговора на всеки въпрос.
Когато първият сервис не влизаше, намираше начин да надхитри гиганта с втория.
Когато домакинската публика предвкусваше как точката е за Джон, Григор я изправяше на крака с минаващ удар или изпълнение като от анимационно филмче, а не от реален мач.
На финала срещу Кирьос беше брилянтен и непоколебим!
"Радвам се, че си в такава форма", обърна се австралиецът към победителя и тези думи значат много.
С подобна игра и мотивация - не Мастърси ще печели, а турнири от Големия шлем. Каквато винаги е била вярата ни.
Никога обаче не знаеш какво се върти в главата на гениите. Иначе нямаше да са такива. И това е част от очарованието им.
Геният у Григор се пробуди и си заслужаваше да не спим.
Най-голямата крачка в кариерата му бе направена със спечелването на 1000, а следващата е към 2000 точки от един турнир. Трябва да вярваме, че ще случи.
И да вярваме, че сладкото безсъние с най-голямата ни спортна звезда ще продължи на US Open.
Сега е моментът!
Браво на Гришата, бори се мъжки.