Валери Домовчийски няма да играе повече за националния отбор, докато треньор е Лотар Матеус. Германецът е твърд в методите си и отказът на нападателя на Херта да се яви на лагер му е достатъчен мотив за отлъчване.
Всъщност - зад Берлинската стена на странния отказ на Домо, очевидно се крие клубно решение. Но Херта няма право официално да забрани на своя играч да отиде в националния. ФИФА го забранява. Има ли повиквателна, има явяване на лагер.
В германския клуб ни мислят за луди и кьорави и поставиха в ужасно положение един от най-талантливите ни млади играчи. И един от най-скромните и тихи, между другото.
Ако някой бе казал, че ще има скандал с името на Домовчийски, сигурно още щяхме да се смеем до сълзи. Нападателят е всичко друго, но не и скандален.
Херта отказа Домо от националния заради мачове с Оснабрюк и Бохум. Сигурно са им важни на хората. Но правилата са си правила, а Матеус е и човек на дисциплината и умира да покаже при всяка възможност силата си - за назидание. И човекът си е прав, можем да се поучим.
Жалко за Валери. Накараха го и писмо да напише, нещо което едва ли е правил в живота си. С него се извини и уточни, че мачовете били много важни за кариерата му. Да не сме уроки, Домо, ама ако нещата се развият нормално, с твоя талант би трябвало да играеш срещу Барселона и Реал, а не с Оснабрюк.
А сега две години ще забравиш за националния, което е именно в ущърб на същата кариера, заради която уж остана в Берлин тази седмица. Защото националния, а не Херта, е мястото, където можеш да изпъкнеш и да те видят големите.
В същия момент Станислав Ангелов, друг нескандален и дисциплиниран играч, изригна срещу решението да не бъде повикан. Но в него има много логика. Който не играе редовно, няма да бъде в националния, обеща Матеус. А и друго - Пелето вече е на 32 г., това вероятно е последният му квалификационен цикъл.
И ще се търси алтернатива. Тя в най-очевидния и вид е Владо Гаджев от Левски, който логично е повикан. В един мач повече играчи на един пост едва ли могат да играят. Затова отсъствието на Ангелов, макар и малко обидно за толкова заслужил играч, е обяснимо.
При Матеус скука няма. Но има последователност и ред. И въпреки лошите новини от Берлин със спирането на Домовчийски, германецът си пробива път през друга, по-важна Берлинска стена. Тази, която не можем да минем вече 6 години - класиране на голямо първенство. А целта (особено толкова голяма) оправдава средствата.
