ЦСКА и Лудогорец направиха чудесна услуга на всички около себе си на върха в класирането, завършвайки 0:0 в скучен и изпълнен с нерви и напрежение мач. Вместо да играят, да опитат да се победят и да вземат психологически предимство, и двата отбора се кротнаха и бяха налели гипса да не загубят. С такава психика, какви шампиони могат да бъдат?
Същото важи и за конкурента Левски, а изключение донякъде са Литекс и Ботев, който обичат да играят открит футбол и у дома, и като гости, което понякога ги води до загуби. Но поне в тях има елемент на риск и склонност да се атакува и търси пълен успех.
Лудогорец, Левски, а явно вече и ЦСКА, предпочитат сигурното. Това 0:0 бе най-скучният мач през целия пролетен полусезон, с изключение на последните 5 минути, в които гостите два пъти можеха да вкарат.
И ако има скованост и припряност сега, 10 кръга преди края на шампионата, какво ще стане в последните мачове? И какво наесен в Европа, когато дойдат наистина важни двубои?
Каква ти есен... всъщност вероятно и тези двата (ако се класират), и другите ни евентуални представители в турнирите, ги чака ранно лятно отпадане.
Капацитетът им не стига за повече...
