Българският футбол страда от много проблеми и липси, като вероятно реакцията на мнозина на новината за създаването на Треньорска асоциация е била: Е това ли е най-важното?
Вероятно не това е най-важното, но изобщо не е за подценяване като ход. Треньорите у нас най-накрая разбраха, че именно в техния труд се коренят успехите, а не в този на мениджъри, собственици-търговци и всякакви гравитиращи около футбола тарикати.
За да си треньор се иска подготовка и футболно образование, и тези, които минат през това са важните хора в йерархията на играта. От тях зависи подготовката на кадри.
Личности като Херо, Гочето, Стойчо Младенов и Мъри Стоилов се включват в инициативата, както и по-млади техни колеги, но вече с достатъчно опит като Вили Вуцов и Тони Велков.
Асоциацията ще защитава правата на треньорите, сменяни като носни кърпички от разни босове, които гледат от ложата и се ядосват защо левият бек не може да центрира. Създаването на такъв синдикат е стъпка напред, защото правилната подредба на отделните елементи от структурата е важно условие една система да работи. Както и това служителите в нея да си знаят правата и да са спокойни, че са защитени от посегателство към труда им.
Треньорите имат нужда от подкрепа, време и защита. Ако имат качества, те ще дадат плодове. И така може да се завърти колелото и футболът ни да роди нещо, а не просто да е сергия за покупко-продажба на футболисти.
Новата асоциация ще организира и семинари, ще осигури връзки и взаимопомощ между колегите - треньори. Неща, които отдавна трябваше да се случат.
