Навлизаме в един различен футболен уикенд. Не заради Ел Класико - Барселона и Реал Мадрид кръстосват шпаги най-малко два пъти годишно. Не е и заради Манчестър Сити - Ливърпул. Още по-малко заради Пирин - Левски. Или заради който и да е мач, който ще се превърне в обикновена статистика само след седем дни.
Тройно повече полиция. Кучета, душещи за експлозиви. Охранители, ровещи дори в сандвичите на зрителите. Тежко въоръжени специални части. Забрана за гостуващи агитки. Само за две седмици Старият континент се превърна в съвсем различно място. А стадионите вече приличат повече на военна зона, отколкото на спортна арена.
Светът се просълзи, докато 70 000 англичани пяха "Марсилезата" на "Уембли" преди приятелския мач с Франция. Сега с този химн, възхваляващ свободата и равенството, ще започват всички двубои от Висшата лига. Разбираме ли напълно какво означава това? Какво всъщност представлява спортът?
През последните десетилетия на измамно спокойствие сякаш забравихме истинската му мисия. Фактът, че заради олимпийските игри са спирали войни, звучеше като забутан абзац от учебниците.
Дойде време за избистряне на главите. Време да загърбим прекомерната агресия на трибуните. Съперникът не е враг. Неговата националност не е повод за отваряне на исторически рани. Нито цветът на кожата му или клубните му пристрастия - за нанасяне на тежки обиди.
Днес истинският враг може да се е разположил на съседната седалка. Или тъкмо да влиза на стадиона, опасан със смъртоносен колан. Затова - нека бъдем бдителни и да мислим малко повече. Защото уикендът ще е различен.
