Да играеш футбол с нож между зъбите

Ривър Плейт и Бока Хуниорс удариха в земята европейския елит

Чудно защо нито една българската телевизия не излъчи реванша за южноамериканската купа „Либертадорес" между Ривър Плейт и Бока Хуниорс, непримиримите съперници от Буенос Айрес?

Смело може да се каже, че поне на клубно ниво това беше мачът на годината, достоен да съперничи на най-големите драми от световното първенство в Русия по-рано този сезон. И да удари в земята прекалено подредения и все по-стерилен футбол в Европа с очарователната бъркотия и огромния дух на играта в Латинска Америка.

Нека почнем от началото. Първият двубой в Буенос Айрес трябваше да се играе на 10 ноември, но го отложиха с един ден заради пороищата, които се изляха над аржентинската столица. Той завърши 2:2 при страхотен футбол и главозамайващи обрати в резултата, а вторият мач беше насрочен за 24 ноември. Но на стадиона на Ривър Плейт „Монументал" играта така и не се състоя заради атаката на привържениците на домакините по автобуса на големия съперник. Случка, която единодушно беше определена в Аржентина като чудовищен срам. Въпросът вече стана политически.

И се стигна до авангардното решение реваншът да се проведе не в друга страна, ами направо в друг континент от съображения за сигурност. В Мадрид, на „Сантяго Бернабеу", отстоящ на цели 10 000 километра от Буенос Айрес.

Самото провеждане на такъв мач именно в Испания звучи абсурдно в някаква степен, тъй като турнирът за купа „Либертадорес" е основан в началото на 60-те години в чест на освободителите на региона начело с легендарния венецуелец Симон Боливар.

Всички те са проливали кръв през 19 век във войните за независимост на Южна Америка срещу испанските завоеватели. И името на купата е такова - „Либертадорес", тоест „Освободителите". Може и да сте чували, че печелилият трофея чилийски отбор Коло-Коло носи името на славния индиански вожд, водил люти битки с испанските конкистадори. А аржентинският тим Велес Сарсфийлд е кръстен на онзи политик, разписал първата независима конституция на страната след изгонването на испанците.

Но пък идеята да превземеш Мадрид с футбол си струва. Особено ако става въпрос да покажеш на испанците и на останалото футболно население на Европа, че отвъд океана могат да играят не по-малко вълнуващо. Че даже и повече, доста повече...

В Европа, например, месеците ноември и декември предлагат на зрителската аудитория в Шампионската лига втръсналия до болка на всички прагматичен футбол от груповата фаза.

За сметка на това аржентинците докараха в Мадрид истинско зрелище между два от най-огнените врагове в света. Ако трябва да цитираме футболните схващания на драматург като Елин Рахнев, „двата отбора си изплюха сърцата на терена, а после си ги изядоха обратно".

Ривър Плейт победи с 3:1 след продължения, но не това е най-важното. Важното е, че Европа видя един луд футбол, какъвто елитната й класа показва все по-рядко.

Мислите ли, че футболът на нашия континент въобще е способен да произведе ситуация като онази от последните минути, когато останалият с деветима футболисти и губещ с един гол отбор на Бока се хвърли в мълниеносни атаки заедно с вратаря си? И кога въобще сме гледали за последно в Шампионската лига да се играе по този маниер, с нож между зъбите!

Аржентинците показаха на европейската публика онзи футбол, за който самата тя си мечтае в Шампионската лига, но не винаги го получава.

Плюс една много важна подробност - тази, че правилото за повече голове на чужд терен в Южна Америка не важи. Няма как Жозе Моуриньо и неговите последователи да „паркират автобуса" пред вратата си и да чакат нулево равенство или евентуално 1:1. Дали не е крайно време УЕФА да се замисли за тази част от регламента?

В Мадрид, големия футболен център на Европа, представителите на Южна Америка показаха онова, за което мечтаят всички ценители на футбола: отлична тактическа битка и игра без страх да се поемат рискове. Последното вече е голяма рядкост, когато става въпрос за елитното ниво на турнирите на УЕФА.

Нека само за момент си представим, че този реванш беше от европейските турнири.

По правилото за повечето голове на чужд терен едните най-вероятно щяха да се окопаят, и пресметливо да дебнат другите за някоя грешка в отбраната. При нас в Европа това често пъти работи отлично, и вече сме го възприели като част от играта. Интер дори спечели Шампионската лига по този начин, подобен маниер има и Атлетико на Диего Симеоне. Но в мач като този между Ривър и Бока правилата са други, там се биеш за победата на всяка цена. Няма тънки сметки, няма игра за равен. Какво по хубаво за клетия европейски зрител, лишен от подобни емоции в последните месеци?

Хубавото е, че на 12 декември в Обединените арабски емирства започва световното клубно първенство. За там ще трябва да отпътува и Ривър Плейт, новият шампион на Южна Америка. Представяте ли си - в неделя не знаеш дали ще спечелиш „Либертадорес", а само няколко дни след това вече трябва да се стягаш за световната титла!

За европейския представител Реал (Мадрид), чиято програма се чертае ако не година, то поне месеци по-рано, подобно приключение изглежда абсурд. Но не и за хората на треньора Марсело Гаярдо, които дойдоха, видяха и победиха Бока Хуниорс в Мадрид.

Колко му е да хвръкнат до Абу Даби и да се класират за финала на стадион „Зайед Спортс Сити"? Веднъж като набереш инерция, и после няма спиране. Особено когато си в емоционален подем, спечелил си купа „Либертадорес" на стадиона на потенциалния втори финалист на световното клубно първенство - Реал, а самият отбор от Мадрид май не се намира в най-добрата си форма.

Дали ще гледаме финал между Ривър Плейт и Реал? Без съмнение, аржентинците ще бъдат големите симпатяги за тези запалянковци, които ценят футбола.