Професионалисти на турнира по бокс в Рио де Жанейро. Поредната революция, която отдалечава безнадеждно олимпийското движение от изконната му същност. И още един повод клетият маркиз Пиер дьо Кубертен не просто да се обърне, а да изпълни салто мортале в гроба.
Президентът на световната федерация Чинг-Куо Ву упорито и последователно заличава границите. Създаде полупрофесионални серии, махна каските, вкара жените в програмата на летните игри. За капак аматьорите вече не се наричат аматьори - въведен бе терминът Open Boxing.
Разбира се, целта на всичко това е кристално ясна - привличане на повече зрители, съответно спонсори. И пари
. Много пари.
Сам по себе си подобен стремеж е похвален. Пресен е споменът как борбата трябваше да се бори със зъби и нокти за оставането си сред олимпийските спортове. Наложи й се да се модернизира, за да оцелее.
На обратния полюс е футболът, който продължава упорито да пренебрегва уж най-значимия спортен форум. Правилото за едва трима състезатели над 23 години отблъсква голяма част от феновете. Които и без това вече ще са се наситили от Евро 2016 и Копа Америка.
В случая на бокса обаче ситуацията е твърде деликатна. Според експерти и бивши състезатели аматьорският и професионалният бокс на практика са два различни спорта - все едно да комбинираме бадминтона и тениса на корт.
Достатъчно е да споменем, че аматьорите играят по четири рунда, а професионалистите - по 12. Първите са свикнали на четири-пет мача в рамките на седмица, а вторите - на паузи от по няколко месеца между срещите. И така нататък.
Така или иначе промяната вече е факт. А най-важният въпрос за нас е дали Кубрат Пулев ще се възползва от възможността да стъпи за втори път на олимпийския ринг.
От една страна подобен развой ще породи надежди за неочаквана и сладка титла при най-тежките. И без това отчаяно се нуждаем от светъл лъч в навечерието на игрите - водещи статистически агенции прогнозират общо три медала (сребро на ансмбъла и бронз за Станимира Петрова и Антоанета Бонева), както и 58-о място в класирането по нации.
"Има неща в живота, които никога не сме си ги и мислили, че може да се случат. Представяте ли си сега да стана олимпийски шампион? Би било интересно да мога да се преборя за такива нещо", заяви самият Пулев преди време.
Със сигурност обаче Кобрата внимателно ще обмисли ситуацията, преди да поиска разрешение от клуба си "Зауерланд". Защото рискът за репутацията му е не по-малък от шанса за титла.
Първо, Кубрат ще трябва да форсира подготовката си и да се хвърли на последния квалификационен турнир във Венецуела следващия месец. Както стана дума, динамиката там е съвсем различна. А и всеки съперник ще мечтае да се докаже именно срещу носителя на европейския пояс.
Година преди да се прехвърли при професионалистите, Кобрата отпадна безславно още в първия кръг на олимпиадата в Пекин. И ако тогава никой не обърна съществено внимание на резултата, сега подобен провал ще обиколи земното кълбо за секунди и неминуемо ще хвърли сянка върху плановете му, включващи нова атака на една или повече световни титли.
Сигурно е само, че Пулев обича България и ако сляпо последва сърцето си, ще хване първия полет за Каракас. В комерсиалния свят на професионалния бокс обаче подобни решения не се вземат с лека ръка. Остава да изчакаме до 23 юни, когато е последният срок за подаване на заявки.
