Още от времето когато Достоевски пише „Престъпление и наказание" с цел да покрие дълговете си от е хазарт е ясно, че каквато и вътрешна борба да се води в душата на престъпника, той си остава престъпник. А когато неговото престъпление е отнемането на друг човешки живот нещата вече стават съвсем сериозни.
Преди точно 25 години стадион „Хейзел" в Брюксел стана местопрестъпление на най-голямото футболно убийство в историята, след като 32 привърженици на Ювентус намериха смъртта си след атака от страна на хулиганите на Ливърпул. В случая англичаните се явяват агресори, а на всички е известно как се наказва страна агресор в международното право.
Поради тази причина е нелогично феновете на британския футбол изобщо да отварят дума за това УЕФА едва ли не да се извини за петгодишното изваждане на всички английски отбори от евротурнирите, тъй като горе-долу толкова бе периодът за който Япония и германската държава във всичките й форми бяха изключени от международното спортно движение след Втората световна война.
Истината е, че от европейската футболна централа за пореден път закъсняха с реакцията си и ако тази мярка бе приложена по-рано и по-ефективно нямаше да се налага тя да се взима "пост фактум" след проляната кръв на толкова много невинни хора. Сигналната лампичка светва още през 1972 г., когато Рейнджърс побеждава Динамо (Москва) с 3:2 във финала за КНК, но феновете на шотландците на няколко пъти нахлуват на терена, а след края на мача не искат да освободят игрището за награждаването на своите любимци и влизат в сблъсъци с барселонската полиция.
В резултат на това Джърс биват извадени от европейски надпревари за две години, но наказанието им е редуцирано, след като треньорът им Уили Уодъл намира чудното обяснение, че феновете са били пийнали, но не са проявили насилие, а освен това и привърженици на други отбори също така са нахлували на терена да празнуват даден трофеи с любимците си.
През 1975 г. от яд заради тенденциозното съдийство на рефера Мишел Китабджиан феновете на Лийдс започват боеве с полицията в Париж, заради което йоркшърци са изхвърлени от Европа за 4 години (впоследствие редуцирани на 2).
Въпреки „старателните" грижи на УЕФА футболното хулиганство в Англия процъфтява и именно чрез международните мачове като бацил то обхваща всички които имат досег с болния. Всеки, който е виждал мач от Първа английска дивизия по това време ще потвърди, че феновете са отделени от терена с телени мрежи, самите те са натъпкани вътре като сардини, а за капак и самата инфраструктура на стадионите е на светлинни години от водещите стандарти.
А феновете на националния тим на страната, които съвсем не са само от Честърфийлд, Питърбъро или други нискоразредни отбори опустошават всеки град в който „трите лъва" гостуват и, ако бяха живяли по времето на древногръцкия комедиограф Аристофан, той със сигурност щеше да ги сравни с ято скакалци. Като добавим към това и определените социални проблеми, довели до масовизацията на самото хулиганско движение се вижда, че часовникът на смъртта е цъкал до ушите на УЕФА през цялото време.
След като санкцията бе наложена, самите англичани, верни на принципите си за "блестяща изолация", изобщо не си взеха поука, въпреки че броени дни преди „Хейзел" заради един фас на дървената трибуна на „Вали Парейд" в Брадфорд бяха загинали 56 души. Заради тяхната немарливост още 96 човека си отидоха след катастрофата на „Хилзбъро" през 1980 г. и едва тогава грижливо скрита мозъчна клетка на футболен деец алармира, че повече така не може.
Трябва да се признае, че създаданета комисия „Тейлър" може да послужи за пример за всеотдайност и жертвоготовност в името на футбола и благодарение на нея и на медийния проект, наречен Премиършип, сега се твърди, че първенството на Албиона има повече фенове от всички останали шампионати, взети заедно.
Сега любителите на кухия израз „английска хегемония" решиха да възвеличат т. нар. "Голяма четворка" - Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Челси, която въпреки усилията на чиновниците от УЕФА да убият английския футбол е успяла да върне нещата по местата им с поредицата си от полуфинали.
От изложеното дотук всеки средноинтелигентен човек може да стигне до извода, че единственото провинение на УЕФА е, че не отстрани английската гангрена още през 70-те, тъй като, ако това се бе случило, целият негативен аспект на т.нар. „ултрас" култура щеше да си остане само за местна консумация, преди да отмре от само себе си.
Със своето наказание обаче европейските футболни функционери подсказаха на англичаните, че те имат нужда от промени, а ако Астън Вила и Нотингам продължаваха да печелят КЕШ те нямаше как да бъдат направени.
Така че ще е добре всички прекланящи се пред величието на Албиона да знаят, че цялата философия за Висшата лига и всичко останало е идеално копие на Великата китайска стена. Единственият обект на човешкото дело видим от Космоса е нещо грандиозно, което обаче е изградено от труповете на хилядите безименни селяни, работещи ден и нощ на строежи в протежение на 5000 км.
По същия начин пътят до изкристализирането на идеята на Премиършип буквално минава през труповете на хората от „Хейзел", „Вали Парейд", „Хилзбъро" и още много безименни жертви, за които не знаем. Поради това единственото което може да направим, е подобно на феновете на Ливърпул и Ювентус през 2005 г. да оставим този инцидент в миналото и с извлечените от него поуки да продължим напред.
