През уикенда във Висшата лига настава време за мъже. Необходимо е само да погледнете класирането - настоящото или крайното от миналия сезон, за да разберете защо мачовете между Ливърпул и Манчестър Сити са важни от гледна точка на надпреварата за титлата.
Малцина от тези, които в неделя присъстват на трибуните на "Анфийлд", или гледат мача по телевизията, ще се съмняват, че през май един от двата отбора ще ликува като шампион. Но по различни причини това дерби все още не може да се приема за най-големия мач в английския футбол.
Най-очевидната от тях е, че не става въпрос за историческо съперничество.
Когато през миналия сезон на Юрген Клоп му бе подхвърлено, че двубоят със Сити скоро може да надмине по важност древната битка на Ливърпул за надмощие с Манчестър Юнайтед, дори един германец показа, че е достатъчно наясно с обстановката в Англия, за да определи предположението като "тъпотия".
Въпреки че Клоп все още не е усетил съперничеството с Юнайтед особено остро. Откакто дойде във Висшата лига преди четири години не са много случаите, когато прихвърчаха големи искри между старите съперници. По-скоро, като всички останали в страната, той се съмнява дали Сити и Ливърпул са се противопоставяли достатъчно дълго, за да претендират за място в челните редици на английската футболна култура.
"Червените" не са печелили титлата от 30 години и с оглед на това обстоятелство Клоп е разбираемо предпазлив. Сити беше отборът за преследване през изминалите два сезона, но записа безупречни кампании. Но преди изсипването на парите на шейховете "гражданите" преживяха мъчителни десетилетия. Да не говорим, че се свлякоха до третия ешелон.
И макар че въпросната хегемония на двата отбора е нов обрат на върха на Висшата лига, никой не знае колко дълго ще продължи тази конкуренция. Истината е, че количествените натрупвания на неприязън в съчетание с времето, раждат дербита като Ливърпул - Юнайтед или пък Юнайтед - Арсенал.
Важен фактор са и треньорите, а изглежда така сякаш Юрген Клоп и Пеп Гуардиола наистина много се харесват.
Ако се върнем към предишните им срещи, няма как да не отчетем, че взаимното възхищение бе много повече от противоречията. Между феновете на Ливърпул и Сити също няма такава голяма неприязън въпреки кошмарното посрещана, което устроиха привържениците на мърсисайдци на автобуса на Сити преди двубоя от Шампионската лига през 2018-а. Ясно е, че тяхната омраза към Манчестър Юнайтед е по-голяма от взаимната помежду им.
Какво тогава може да превърне този мач в наистина историческо съперничество?
За начало би помогнало Гуардиола и Клоп да се задържат максимално дълго начело на Сити и Ливърпул. В момента те не се възприемат като фигури, които са готови да повторят примера на сър Алекс или Арсен Венгер. Особено Гуардиола, за когото е по-вероятно да продължи да обикаля Европа, отколкото да пусне корени на "Етихад".
Фактът, че Сити и Ливърпул достигнаха сегашното си върхово ниво за сравнително кратко време, привличайки изключителни мениджъри, допринася за усещането, че тази глава от английския футбол може да не е от най-дългите.
В съвременните условия няма как да искаме от тях да са Фъргюсън или Венгер. Едва ли някога отново ще видим подобно дълголетие във Висшата лига. Но Клоп и Гуардиола изстискват максимума от футболистите си по начин, който би бил непосилен за всеки друг.
Без да се опитваме да гледаме твърде далеч в бъдещето, не е ясно как Сити и Ливърпул ще продължат да са такива безкопромисни машини, ако са водени от други треньори. Още една причина това да не се превърне в мач номер 1 на Англия.
Но представете си следната интригуваща възможност: да предположим, че Сити спечели Шампионската лига, а Ливърпул най-после триумфира в Премиършип.
Това беше правдоподобен сценарий през голяма част от миналия сезон, а така е и сега. Предвид неудовлетвореността на Сити в Европа през годините и непреодолимото желание на Ливърпул най-после да стане шампион във Висшата лига, двата клуба биха били много доволни от подобен развой.
Това не е бинарна ситуация: или Сити, или Ливърпул биха могли да спечелят и двата трофея, или пък "червените" да са първи в Англия, а "гражданите" - отново да не стигнат до върха на Европа. Вариантите са много.
Но ще се получи приятна симетрия и за двата лагера, ако ролите от миналата кампания се сменят.
Това не би било прецедент за английския футбол, а даже и за Ливърпул.
Отборът на Боб Пейсли спечели КЕШ през 1978 г. и титлата в Първа дивизия година по-късно, а Нотингам Форест на Брайън Клъф стана европейски шампиони през 1979 г. - година, след като взе първата си и единствена титла на Англия.
Макар и това да не беше най-дълготрайното от съперничествата в страната, по онова време ситуацията между двата лагера беше взривоопасна.
Ако Сити и Ливърпул направят някакво подобна възстановка на събитията, историята ще преразгледа мнението си по въпроса колко голямо точно е дербито между двата отбора.
