6 август 2025 г. ще остане като ключова дата в лятната трансферна сага - тази, в която Ливърпул успя да се освободи от един от най-противоречивите си трансфери в последното десетилетие.
Дарвин Нунес, който пристигна на "Анфийлд" с надежди, съизмерими с трансферната му сума от 64 млн. паунда, напуска за 54 млн. в посока Ал-Хилал. И това, меко казано, изглежда като чудо.
В Ливърпул гърмят шампанско
Нека бъдем откровени - Нунес така и не се превърна в нападателя, който Юрген Клоп и феновете се надяваха, че ще бъде. Да, понякога проблясваше със своята агресия, преса и желание, но липсата на хладнокръвие пред вратата на съперника беше непреодолим проблем.
Ливърпул бе наясно, че дните на уругваеца на "Анфийлд" са преброени, но не бе склонен да прави големи отстъпки относно цената му. Логично - клубове като Наполи се отдръпнаха, но както често се случва в новата футболна икономика, спасението дойде от Саудитска Арабия.
Публичният инвестиционен фонд (PIF), който вече веднъж бе одобрил трансфера на Нунес през януари (в Ал-Насър), сега финансира трансфера му в Ал-Хилал, а на "Анфийлд" гърмят шампанско. Факт е, че осъществиха блестяща сделка и извадиха голям късмет.
Ал-Хилал обаче е доволен
Футболно погледнато, 54 млн. за Нунес са прекалено много. Но в контекста на проекта на Саудитската лига, а и на философията на PIF, където имиджът и глобалната разпознаваемост тежат повече от xG статистиките, този трансфер пасва идеално. След като опитите за привличане на Виктор Осимен пропаднаха, клубът се насочи към втората най-едра риба в списъка и в Близкия изток вече очакват Нунес с отворени обятия.
С партньор като Александър Митрович, който се приспособи отлично, уругваецът има шанса да се разгърне без напрежението на английската преса и запалянковци. А и на 26 г. времето все още работи за него. Това, че Ал-Хилал надцени стойността му, няма никакво значение - за клуба, за държавата и за PIF.
Ново начало без старите призраци
Понякога е нужно просто да изчезнеш от радара, за да започнеш наново. Дарвин Нунес е живото доказателство. В Англия той беше обект на безкрайни подигравки и до степен, в която дори добрите му моменти се превръщаха в повод за сарказъм. А това съсипва самочувствието на всеки футболист.
Предпочитанията му със сигурост бяха да остане в Европа, но в крайна сметка избра финансовата сигурност и по-спокойната атмосфера на една амбициозна лига. А ако започне да вкарва с добра честота в Ал-Хилал, ще се върне в полезрението на уругвайския национален тим навреме за световното в 2026 г.
Понякога, за да се спасиш, просто трябва да изчезнеш...
