В един и същи ден родните запалянковци имаха възможността да гледат трите водещи отбора в елита - Лудогорец, Левски и ЦСКА.
"Орлите" откриха деня с рутинна победа над закъсалия Локомотив в Пловдив. Левски се справи трудно с Дунав в Русе, а ЦСКА се издъни при откриването на така чаканата нова "Армия" срещу Славия.
Няма да правим анализи на играта, показаното от трите отбора и футболните достойнства в тези три двубоя. Ще сравним стадионите и каква е разликата в емоциите, и дали наистина имаме нужда от нови съоръжения в България, за да отидем и да подкрепим любимия си отбор.
Стадион "Христо Бонев" все още е в строеж, макар и да става въпрос само за един сектор. Друга тема е в какво състояние се намира съоръжението, преди да бъде изцяло готово. Неособено добро строителство, множество компромиси, а вече и проблеми и недовършени помещения. Тревата видимо не е в оптимално състояние, а трибуните рядко се пълнят в по-голямата си част.
Към това трябва да прибавим неяснотите и финансовите проблеми около Локомотив и получаваме класически отлив на фенове от трибуните, и към този момент много въпросителни защо този стадион беше реконструиран, а на всичкото отгоре и с държавни пари, които няколко пъти бяха актуализирани, а съм сигурен, че до тоталното завършване сумата ще бъде променена поне още един път.
Тъжно, но запалянковците трябва да пълнят този стадион именно в моменти като сегашния, а не да чакат само успехи. Все пак Локомотив се изправи срещу Лудогорец, който отдавна разбра, че трябва приличен стадион, за да развива отбора си. Колко се пълни съоръжението в Разград, е съвсем друга тема.
Малко по-добро е положението на градския съперник Ботев, но там също има множество компромиси в строителството и вече се виждат проблеми по конструкцията, които тепърва ще стават по-видими. Ситуацията с феновете по трибуните и неяснотите покрай бъдещето на "канарчетата" също не дават поводи за оптимизъм.
Левски гостува в Русе. По традиция футболен град, но през годините и там положението не е особено розово. Самият стадион на няколко пъти претърпя известни реконструкции, но сам по себе си остава старо съоръжение от една отминала епоха. Жителите на града си обичат клуба, но един двубой срещу Левски не е показател за постоянен интерес, който да оправдае евентуално построяване на чисто нов стадион.
Капацитетът на стадиона в Русе е около 13 000 зрители, а дори срещу действащия шампион имаше немалко свободни места. Да, Дунав е симпатичен отбор, който на няколко пъти се пребори за своето оцеляване, извървя един дълъг път и отново е в елита. Някак си обаче атмосферата на "Градския" стадион не резонира с амбициите на Чиликов и компания. Същото се отнася за 90% от стадионите в България, за да сме обективни.
Дали нямаше да е по-добре общината да бутне съоръжението още преди години и да изгради на негово място по-малък и компактен стадион, който да бъде превърнат в крепост, а атмосферата да е много по-внушителна? Признавам си, че нямам представа колко пари са били похарчени за различни ремонтни и освежителни дейности, но в България обичаме да кърпим дупки, вместо да строим пътища. Същото е и със стадионите.
Капацитет от около седем до десет хиляди щеше да е напълно достатъчен за отбор като Дунав, а това го казвам с уговорката, че в Русе гостуват Левски и ЦСКА и тогава има потенциал за повече зрители.
Последно, новата "Армия". Стадион, който София очакваше от години. Бяхме се нагледали на проекти, подхвърляния на различни президенти и нереализирани обещания.
Е, признавам, че имах известни очаквания и тук да бъдем свидетели на същото, но наистина се радвам, че видяхме ЦСКА да приема Славия пред 18 000 човека, дошли да подкрепят любимците си. Да, те не постигнаха очаквания резултат, но сега идва истинският тест. Ще успеят ли "армейците" да задържат тази посещаемост?
Въпреки резултатите, въпреки неуспехите, въпреки всичко феновете на ЦСКА нямат право да не бъдат на стадиона. Толкова години го чакаха и просто нямат право да не го пълнят всеки един мач. Независимо дали е срещу Монако или срещу Миньор Перник.
А атмосферата срещу Славия беше фантастична, защото това вече е едно истинско футболно съоръжение, което до този момент сме виждали само по телевизора.
Най-накрая в София и в България имаме един изцяло завършен стадион, който погледнат отгоре изглежда като съоръжение, взето от друга страна и сложено в средата на "Борисовата градина". Дали това ще помогне за развитието на отбора? Със сигурност. Дали ще провокира повече хора да отидат на мач? Надяваме се.
Дали ще повлече крак, за да видим повече такива съоръжения на живо, а не само на проект? Само времето ще покаже.
Сега наред е Левски, чието ръководство обещава стадион от ново поколение, който трябва да е по-впечатляващ дори от този на ЦСКА. Дали това ще стане и дали ще доживеят и феновете на "сините" да са на една ръка разстояние от терена? Ще видим, но надеждата за развитие на футбола в България минава през нови стадиони, по-добри условия и повече фенове по трибуните.
Стига толкова проекти, време е за действие, защото родният футбол не може да чака повече, а феновете - още по-малко.
