Завръщането на Гарет Бейл в Тотнъм вече се смята за сигурно.
Голямата звезда на Уелс най-сетне ще престане да търка резервната скамейка на Реал Мадрид и ще пробва да даде мощен тласък на последните няколко години от футболната си кариера.
Ще го направи там, където стана голям футболист и където се превърна в един от най-блестящите атакуващи играчи на своето поколение.
Очаква се Гарет да бъде договорен за преотстъпване в Тотнъм за един сезон, а Реал да продължи да плаща около половината от колосалната му заплата. Така "шпорите", които днес гостуват на пловдивския Локомотив в Лига Европа, ще се сдобият с гръмко попълнение, което може да промени хода на цялата кампания за тях.
Сделката обещава големи позитиви за Тотнъм, крие обаче и не по-малки рискове. Сигурното е, че с нея на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм" предстоят интересни времена.
На първо място, в момента няма друг играч в света от ранга на Бейл, който би се съгласил да заиграе в Тотнъм. Това е първата причина клубът да каже "Да" на споразумение, изглеждащо рисково и във финансов план.
Футболистът вече е на 31 г. и няма по-подходящ момент за връщането му в Лондон, преди да е станало твърде късно. Дори да става въпрос за откровено емоционален ход на президента Даниел Леви, просто възможността е твърде примамлива, за да бъде пропусната.
Уелсецът беше спряган и за Манчестър Юнайтед, но Тотнъм се нуждае от него много повече. С Хюн-Мин Сон и Хари Кейн той ще сформира нападателно трио, излязло от сънищата на фентъзи футбол маниаците.
Бейл може да играе на различни позиции и да бъде използван в различни схеми - в Тотнъм го помним по лявото крило, в Реал пробиваше отдясно, но нищо чудно сега да го гледаме и зад централния нападател, където започна мача на Уелс срещу България по-миналата седмица.
Медиите в Англия вече са пълни със спекулации на каква позиция би играл Бейл в този състав на Спърс, но встрани от всякакви тактически идеи, привличането му е необходимо на клуба в чисто психологически план.
Говорим за състав и мениджър, които имат отчаяна нужда от някаква искра.
Проблемите на Тотнъм не са от вчера и достигането до финала на Шампионската лига вече изглежда безкрайно назад във времето, макар че беше едва миналата година.
Непоносимо вялото представяне в неделя срещу Евертън в първия кръг на Висшата лига напомни, че дори резултатите на Моуриньо в Тотнъм да не са толкова лоши, в играта на отбора липсва каквато и да е радост, надежда и удоволствие.
Пролича си контрастът спрямо съперника, който в момента е всичко това, което Тотнъм не е. Евертън беше възпламенен от новите си попълнения, от присъствието на признат майстор като Хамес Родригес на десния фланг, от вярата, че започва сезон на възход за клуба.
Даниел Леви няма как да не е забелязал този контраст от трибуните и вероятно се надява голямото завръщане на Бейл да причини сходен ефект при лондончани.
Чувствата на носталгия и спомените за Бейл с екипа на Спърс между 2007 и 2013 г. няма как да не изиграят своята роля и да създадат трепетни очаквания, макар и вероятно нереалистични.
Но ако уелсецът се окаже успешно попълнение, това може да закрепи този състав на Тотнъм, може да заглуши мрънкането на Моуриньо и да го задържи на поста, може да убеди Хари Кейн да не напуска следващото лято, а да остане още година.
Де не забравяме и очертаващото се привличане на Серхио Регилон от Реал Мадрид, също значим трансфер, който ще направи състава на Жозе далеч по-завършен.
Ще даде на Специалния и доста повече тактически опции. Вече изглежда логичен дори вариант 3-4-3 с неуморни халф-бекове и трима близо разположени един до друг нападатели - нещо като системата, с която Антонио Конте спечели Висшата лига начело на Челси през 2016/17.
Голямата пречка пред приказния сюжет за Бейл и Спърс обаче най-вероятно ще се окаже именно Моуриньо и неговите идеи за футбола.
Португалецът е способен да направи скучно и предвидимо дори триото Кейн-Сон-Бейл. Ако изобщо реши да залага на тримата едновременно, а не да се впусне в експерименти с повече мисъл за защитата.
Гарет Бейл просто не е футболист за стила на Моуриньо. Бейл беше галактико в начина си на мислене още преди да отиде на "Бернабеу". Ако той не играе с топката, ако не дриблира и не атакува вратата на съперника, присъствието му на терена се обезсмисля.
От него няма как да се очаква да хвърля силите си преимуществено в дефанзивен план и търпеливо да чака да му се открият 2-3 ситуации за цял мач.
Уви, Спърс вече не атакуват като при Маурисио Почетино. Няма я онази спонтанност, няма го същото вдъхновение. Когато един отбор на Моуриньо притежава топката, всеки от играчите е задължаван да мисли за позицията си в случай, че кълбото бъде загубено.
А това не е начинът да се извлече най-доброто от Бейл. Играта на Хюн-Мин Сон и Лукас Моура вече пострада, Хари Кейн също изглежда безнадеждно статичен от подновяването на мачовете след изолацията.
Най-логичното е с уелсеца да се случи същото в този късен етап от кариерата му.
Следващият проблем ще бъде неговата заплата, дори Тотнъм наистина да плаща само половината от тези 500 хил. паунда на седмица, които той прибира в Мадрид.
И с 250 хил. седмично Гарет ще е най-високоплатеният при "шпорите", с доста пред всички останали (Хари Кейн взима 200 хил.).
Това няма как да не създаде известен дисбаланс и да породи въпроси сред лидерите на Тотнъм, част от които са верни на клуба вече доста години.
Честите контузии на Бейл през последните години в Реал са добре известни. И само усилват риска от напрежение, разочарование и недоволна съблекалня, ако се окаже, че най-скъпоплатеният футболист постоянно е в лазарета и почти не играе.
Бейл вероятно има повече трофеи от всички останали играчи на Тотнъм, взети заедно, но въпросът е доколко може да допринесе на терена. Като начало, поне ще допринесе за ентусиазма на феновете, които би трябвало да са повече от доволни - освен от едно нещо. Нещо твърде съществено.
Работата е там, че Даниел Леви поема подобен риск едва сега, като някакъв отчаян опит да съживи изпадналия в задънена улица отбор.
Не толкова отдавна обаче Тотнъм беше амбициозен и завладяващ млад тим, който завърши втори в първенството и беше воден от млад треньор с огромен потенциал.
Тогава Леви не рискува да направи няколко решаващи инвестиции, за да качи Тотнъм на следващото ниво, а подобен шанс може и никога да не му се открие отново.
Бейл, впрочем, пропусна всичко това - беше зает да колекционира трофеи с Реал (общо 13).
Ако сега донесе и един на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм", привличането му ще бъде считано за успех.
