След оттеглянето на Васил Божков и края на финансовото спокойствие в Левски треньорският пост в клуба изглежда все по-непривлекателно място. Докато милиардерът осигуряваше паричните потоци на "Герена", предположенията за това кой ще поеме "сините" не стихваха. Кое от кое по-големи имена се "бореха", къде виртуално, къде през подсказвания чрез мениджъри за апетитната длъжност.
А какво можем да кажем за времената преди Божков, когато отборът бе воден от Делио Роси, а италианецът бе назначен в конкуренцията на бившия мениджър на Челси и финалист от Шампионската лига през 2008 година Аврам Грант?
Тези времена вече изглеждат безвъзвратно отминали и без изгледи да се завърнат. За клуба основната задача остава спасяването от фалит, което засега е факт. И нищо повече.
За всички вече е ясно, че с настоящия потенциал Левски трудно ще се бори дори за място в шестицата.
А треньорският пост далеч вече не е престижен.
Не само, че носи основно и само негативи в последните години, но вече явно няма как да носи и пари. След раздялата със Славиша Стоянович Живко Миланов пое работата, за която вече никой не се натиска. Нещо, което вероятно ще подейства много отрезвяващо за синята общност. Вече е повече от ясно - никой няма да се хване с тази тежка гемия без пари. Любовта тук не минава през стомаха, а през джоба. И всеки, бил голямо или малко име в професията, е сложил ръчната за завръщане на "Герена".
Със сигурност хората, скандирали имената на някои от тези треньори, сега се чувстват предадени. Повече или по-малко. А по гореспоменатите причини единственият кандидат за горещия стол е Живко Миланов. И вероятно още дълго време той ще е без конкуренция. Едва ли е най-подходящият, но друг просто няма.
Левски вече не изглежда и като дразнител за противника. Да спечелиш на "Герена" вече изглежда като нещо съвсем рутинно - питайте Славия и Царско село.
Мъките на "сините" са повод за радост само за феновете на големия враг ЦСКА, които така или иначе вече минаха през чистилището и също бяха дълго време обект на подигравки от сектор "Б". Но колелото се завърта. По-тревожното за изстрадалите фенове на "сините" е липсата на каквато и да е управленска визия и експертиза на "Герена". Месианството на Наско Сираков приключи, а спомените от славните времена и "Синята приказка" избледняват като пране на лятното слънце.
По силата на изнесените данни през 2020 година клубът е бил трети по бюджет в първенството след Лудогорец и ЦСКА, с 14 млн. лв. Голяма част от тези пари са били използвани за погасяване на задължения към НАП. Независимо от това обаче таванът на заплатите на "Герена" бе 10 000 лева, превишаващи възнагражденията на вицешампиона Локомотив Пловдив, четвъртия Арда, Берое и т.н.
Това говори само за едно - неправилно менажиране и пари, похарчени за едно от най-срамните представяния в историята на "синия" клуб.
А след ентусиазма на феновете от миналия сезон, когато те буквално спасиха отбора на сърцето си от фалит, това едва ли ще се повтори още веднъж. Защото макар и попривикнали с неуспехите, запалянковците са наясно, че нещата не могат да продължават по този начин.
