Емоционалната раздяла на Станимир Стоилов вече почти седмица е най-коментираната тема в българския футбол и това е напълно основателно.
От пристигането си на "Герена" през есента на 2021 година наставникът възкреси клуба, ако можем да ползваме семантиката на празниците.
Както често обичаше да казва в интервютата си, Стоилов завари Левски фалирал финансово и игрово. Към това спокойно можем да добавим и имиджово, защото гостуванията на стадион "Георги Аспарухов" отдавна спряха да плашат съперници от ранга на Царско село.
"Сините" се бяха запътили към бездната и Стоилов бе единственото лекарство.
Както показа и времето, хасковлията стабилизира Левски игрово, спечели Купата на България, върна тима в Европа, върна и тръпката от големите евровечери на "Герена". Наред с това направи солидна селекция с играчи, докарани почти без пари, които вече са конвертируеми.
Стоилов показа още веднъж, че е един от двамата в България, които могат да управляват комплексно футболния бизнес. Затова и приказките защо не си гледа тренировките и отбора, а се бърка в делата на спонсора, ерго управляващата единица в клуба, са неоснователни. Защото Стоилов не се върна на "Герена", за да е просто треньор. Той дойде, за да управлява процеса в смисъла на английския тип мениджър.
Защото за него тази игра е ясна.
Индикации за изстиване на отношенията между него, Наско Сираков и управляващата компания се прокрадваха все повече и повече във времето, казваше се между редовете, казваше се и на редовете, за да пристигнат и официалните залпове.
Осветляването на двата лагера - този на Стоилов и изпълнителния директор Иво Ивков от една страна и този на Наско Сираков и управляващия партньор от друга, даде ясно да се разбере, че на "Герена" вече е тясно за двете страни. И беше въпрос на време кога бомбата ще гръмне.
Първо бе обявено освобождаването на Ивков, а то беше ясен сигнал за скорошното заминаване на Стоилов. Ако някой си мисли, че управата не си е давала сметка за това какво предстои след раздялата с юриста, той е пълен наивник. И това е меката трактовка.
Апропо, изказването за неуважителното отношение на Ивков към Сираков и управляващия партньор беше едно от най-забавните в последните дни. По бегли спомени изпълнителен директор се назначава, за да върши работа, а не за да прави мили очи на финансов благодетел или собственик. И изглеждаше, че юристът я върши.
Но в Левски като в едно умалено копие на държавата явно трябва да се благодари непрекъснато на разпределящия порциите. Иначе - проблем.
Така след адвоката си тръгна и Стоилов. Единствената грешка на наставника е, че го направи преди дербито с ЦСКА. В играта на тронове, която явно започна за Левски, за Мъри оптималното решение бе да изведе тима до победа срещу "червените" и тогава да си тръгне. И при подобен сценарий едва ли щяха да се появят критици или разочаровани от неговия ход. Всичко щеше да изглежда оправдано.
Нека бъдем честни - без Мъри Левски почти сигурно щеше да играе дербита с Гранит (Владая) в А Окръжна. Публиката се върна на стадиона заради него, вълната от дарения нарасна заради свършеното от него. Игра, резултати, приходи, добавена стойност. Незадоволителното представяне през есента бе факт, но дори тогава Левски имаше облик.
Сега големият въпрос е ще има ли отлив на публика и за колко време ще се отложи потопът. Стоилов все пак остави добро завещание на клуба, защото някои от играчите могат да бъдат продадени за солидни суми и да вкарат свежи пари в касата на клуба.
След Мъри за всеки следващ на поста задачата ще бъде изключително трудна. И никой следващ няма да се интересува от лед-системи, приходи от билети, дарителски кампании и прочие. Но пък няма да си позволява критика към управата.
А публиката ще продължи да чака Стоилов, но с далеч повече правомощия.
