Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футбол на празни трибуни: Как да пее Бочели без публика?

След рестарта на сезона и на реалния старт на новия, Върджил ван Дайк е направил 3 груби грешки, довели пряко до голове във вратата на Ливърпул. Изчислиха, има общо две такива в предходните 2 години и половина с червения екип.
След рестарта на сезона и на реалния старт на новия, Върджил ван Дайк е направил 3 груби грешки, довели пряко до голове във вратата на Ливърпул. Изчислиха, има общо две такива в предходните 2 години и половина с червения екип.

Футбол на празни стадиони - това е като някаква синтетична храна за космонавти, която ти се налага да дъвчеш на балкона, докато отдолу работи най-прекрасния италиански ресторант. Знаеш колко е готино, усещаш как ухае, но...

И докато гледаме странните мачове, озвучени допълнително дигитално, а виждаме празни трибуни и слушаме виковете на треньорите, не е лошо да опитаме да надникнем в главата на играчите. Защото се оказва, че за някои от тях това е като наказание Божие, а за други - благословия.

Когато си свикнал да играеш всяка седмица пред 55-60 или дори 85 хиляди на стадиони-вулкани като "Сигнал Идуна", "Алианц Арена", "Анфийлд", "Олд Трафорд" или огромните "Камп Ноу" и "Бернабеу", отекващите ти стъпки докато биеш тъч пред десетките хиляди празни седалки вероятно са доста депресиращо усещане. И личи - немалко от най-ярките звезди на европейския футбол се влияят зле от това.

Даваме няколко примера от последните седмици.

След рестарта на сезона и на реалния старт на новия, Върджил ван Дайк е направил 3 груби грешки, довели пряко до голове във вратата на Ливърпул. Изчислиха, има общо две такива в предходните 2 години и половина с червения екип.

Как изглеждаха играчите на Барса в Лисабон срещу Байерн, особено хора като Пике, Бускетс...? Припомнете си глупостите на Лапорт за Сити, на Магуайър и Де Хеа за Юнайтед, на изключително опитни играчи на Юве срещу Лион...

Да вземем Меси след рестарта в Примера - като насила накаран да излиза на терена. И не казвайте, че още тогава е искал да си ходи, защото за футболист от неговия калибър, това нямаше да е проблем, ако зад гърба му бяха ревящите трибуни на "Камп Ноу".

Да, разбира се - такива грешки винаги е имало във футбола. Но дори израженията на лицата и "езикът на тялото" на някои от звездите показват, че нещо не е наред. Мачът си е мач, но... Не е същото.

Ван Дайк не загуби фокус върху играта ни веднъж за 2 години, а сега сякаш играе контроли без никакъв залог в тях. И не е само той, просто е най-очевидният пример. Загуба на концентрация, а донякъде - и на мотивация. Как би пял Андреа Бочели или някой друг маестро от неговата класа, ако го накарат да го прави пред пустите трибуни на някой огромен открит стадион или световна зала? Откъде ще дойде вдъхновението?

Цялостното усещане на един играч от такъв калибър е, че тези мачове са някак неистински, не онези битки във врящите Колизеуми, на най-високо ниво.

Има и обратният ефект, естествено. За някои футболисти, които преди са се потили от мисълта, че ще излязат пред 85 хиляди на "Камп Ноу" и ще срещнат там надъхания от мощните каталунски гърла Меси, сега играят спокойно и им се получава далеч по-добре. Изведнъж силата им е дошла, защото факторът "страх" тотално го няма.

Има и една теория, която към момента не е доказана напълно и - а именно за това е велик футболът, че не спира да ни изненадва - е опровергана няколко пъти, особено в Шампионската лига с големи изненади. А тази хипотеза е: Пред празните трибуни на длан и без странични фактори лъсва разликата в класите. Или казано иначе - който е по-силен и качествен като отбор, ще бие.

Сити беше неудържим в няколко от мачовете си след рестарта, а проблемите на тима на Пеп преди пандемията идваха на места като "Анфийлд", "Олд Трафорд" или в Нюкасъл, където 55 хиляди джордита "изкарваха от обувките" звездите на Гуардиола. Да, обаче Сити падна от Саутхемптън на празни трибуни. После падна и от Лион. Значи - тезата има свои основания, но не е напълно и безапелационно защитена.

Както и предходната за ефекта върху психиката, концентрацията и мотивацията на отделния играч, който излиза пред празен стадион. Надеждата е никога да не стигнем дотам да имаме достатъчен материал за по-генерални изводи.

Ситуацията трябва час по-скоро да се върне към нормалност, а когато пуснеш телевизора и играят клубове с уникални публики като Ливърпул и Лийдс, например, да не чуваш как топката удря седалка в "Коп" след шут отдалеч.

Депресиращо е. Явно не само за нас, зрителите...

Най-четените