Летният трансферен прозорец - по това време на годината феновете се изпълват с надежда и развихрят въображението си.
Но понякога страхът, разочарованието и откровеният гняв се превръщат в основни техни емоции.
Кой "печели прозореца" тази година?
Със сигурност не и Ливърпул, съдейки по надигащата се тревога сред привържениците на "червените" в социалните мрежи.
Изминаха няколко тихи месеца на "Анфийлд" що се касае до новите попълнения, а до началото на сезона във Висшата лига остават само двайсетина дни.
Изходящият бизнес бе далеч по-успешен и през последните седмици мърсисайдци събраха над 30 милиона паунда от продажбата на периферни членове на отбора като Марко Груич, Хари Уилсън, Тайво Авонии, Лиъм Милър и Камил Грабара.
Сносни сделки, не може да се отрече. Нито един от тези играчи никога не е започвал като титуляр за Ливърпул в мач от първенството и едва ли някога ще го направи. Но са все младоци, които успяха да вдигнат цените си, докато бяха преотстъпени, и таят надежди за добри кариери далеч от "Анфийлд".
Отваряме скобата, че може и да не се набива толкова на очи, но Ливърпул продава доста успешно. "Червените" следват последователна политика при преотстъпването на свои кадри и с право имат репутацията на един от най-умните и ефективни клубове в трансферния бизнес.
Но това важи най-вече за изходящите трансфери. А входящите, или по-скоро липсата на такива, е това, от което настръхват косите на запалянковците.
Досега единственият нов е Ибрахима Конате, дошъл от германския РБ Лайпциг срещу 36 милиона паунда още през май.
Той е само на 22, но вече натрупа богат опит в силно първенство като Бундеслигата, както и в евротурнирите. Централният защитник безспорно изглежда като отлична инвестиция за години напред. А всички индикации са, че френският младежки национал се адаптира много бързо към отбора, което е отлична новина за Юрген Клоп.
Достатъчно ли е това обаче за тим с амбициите на Ливърпул?
Почти сигурно отговорът е "не".
Предвид проблемите на "червените" през миналия сезон новият централен защитник беше задължителен. Те просто не можеха да си позволят повторение на ситуацията, в която се озоваха през януари, когато контузиите така удариха мърсисайдци, че Клоп се оказа в безизходица.
С трансфера на Конате и завръщането на Върджил ван Дайк, Джо Гомес и Жоел Матип тази пробойна може да се смята за запълнена, но има доста други, за които трябва да се помисли, ако Ливърпул иска да е конкурентен на Манчестър Сити. А даже и на Манчестър Юнайтед и Челси.
Със сигурност трябва халф.
Клоп загуби един от най-надеждните си изпълнители в лицето на Джорджиньо Вайналдум и макар да има на разположение много възможности, идеята, че Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн ще останат здрави и във форма през цялата кампания, че Джеймс Милнър ще продължи да блести на 35-годишна възраст или че 20-годишният Къртис Джоунс може да влезе с лекота в обувките на Джини, не изглежда много сериозна. Да не кажем, че си е направо наивна.
Фабиньо в центъра, Хендерсън отдясно и Тиаго в лявата зона винаги е опция за Клоп, но Вайналдум ще липсва много, няма съмнение в това.
Ливърпул беше свързан с множество качествени полузащитници това лято, но източници от "Анфийлд" побързаха да отрекат перспективите за привличането на Саул Нигес и Юри Тилеманс. Най-доброто обяснение за отказа от тях е, че не са финансово рентабилни - както по отношение на цената, така и относно евентуалните заплати, които биха получавали.
Това е доста важно, като се има предвид подновяванията на договори, които са на дневен ред на "Анфийлд". Ван Дайк, Фабиньо, Алисон Бекер и Мохамед Салах са само част от лидерите, които очакват подобрени контракти, а Хендерсън, Садио Мане, Роберто Фирмино, Кейта и Окслейд-Чембърлейн също ще седнат на масата за преговори.
Годишното перо за заплати на "Анфийлд" е 326 млн. паунда и "червените" са на второ място по този показател след Манчестър Сити. Затова в клуба предпочитат да взимат по-млади играчи с перспективата да ги превърнат в звезди, отколкото да купуват готови такива.
Същото важи и за всички потенциални бъдещи попълнения в атака.
В Италия изплуваха слухове, че мърсисайдци се интересуват от Федерико Киеза. Всъщност Клоп и хората му наистина го следяха още във Фиорентина. Но този влак отдавна е изпуснат. Ливърпул няма парите за един от най-добрите на Евро 2020, а и Ювентус не иска да го продава.
Констатацията, която можем да направим, е, че Ливърпул еволюира изключително бавно, откакто спечели Шампионската лига през 2019-а.
Факт е, че мърсисайдци не направиха нито един трансфер за първия отбор преди две години, а през януари 2020 г. дойде само Такуми Минамино. Но и той, както Кейта, Окслейд-Чембърлейн, Дивок Ориги и Джердан Шакири, който почти сигурно ще напусне това лято, все още не е убедил, че има място на "Анфийлд".
Тиаго, Диого Жота и Костас Цимикас, третият от пристигналите миналото лято, ще се надяват на по-голям късмет този сезон след дебютната им кампания, белязана от контузии.
На теория гръцкият ляв бек трябва да осигури качествено покритие и конкуренция на Анди Робъртсън.
Дали Нико Уилямс може да направи същото за Трент Александър-Арнолд на другия фланг предстои да видим. Все повече се говори, че националът на Уелс би си тръгнал при подходяща оферта в търсене на повече игрово време. Нат Филипс, който имаше своите звездни мигове миналия сезон, е друг, който може да си стегне багажа преди края на август.
С Шакири на изхода и с Ориги и Минамино, които са далеч от впечатляващи, е пределно ясно, че е крайно необходим някой нов за атаката.
Формата на Фирмино отдавна е притеснителна, а той, Салах и Мане наближават 30-те. Колкото и да са невероятни на терена, това ще им бъде петият сезон, в който са предпочитаният нападателен тризъбец на Клоп. И вече е множко.
Жота внася известна свежест, но категорично Ливърпул се нуждае от поне още един надежден нападател.
Не се знае доколко идеята, която се изпробва в предсезонната подготоква, Окслейд-Чембърлейн да играе като "деветка" е удачна, но пък тийнейджърите Харви Елиът и Кайд Гордън имат огромен потенциал.
Първият несъмнено ще играе по-често през новия сезон, но би било несправедливо да се очакват чудеса от него. Тези играчи се нуждаят от време, за да се развият, да правят грешки, от които да се поучат, и да напипат постоянството, необходимо да си основна фигура в отбор като Ливърпул.
Това трансферно лято вече се изплъзва и запознати с кухнята на "червените" твърдят, че големите трансфери ще останат за 2022-ра.
На "Анфийлд" многократно са доказвали, че имат търпението да изчакват набелязаните цели и не обичат да се хвърлят в надцакване с другите. А този подход работи доста добре от пристигането на Клоп през есента на 2015 г.
Но наистина би било огромна изненада, ако Ливърпул изпрати този прозорец, без да направи поне още един сносен трансфер.
Ако все пак стане така, страховете на феновете за новата кампания са напълно оправдани.
