Когато Арсенал записа предишната си победа над Манчестър Сити във Висшата лига, Арсен Венгер беше мениджър на "топчиите", Дейвид Камерън беше министър-председател на Великобритания, Барак Обама живееше в Белия дом и светът беше много по-спокойно място.
Оттогава единствената константа в един непрекъснато променящ се свят бе доминацията на "гражданите" в английския футбол.
Но Арсенал най-после свали оковите в това съперничество, печелейки неделното дерби със Сити след удар на Габриел Мартинели и рикошет няколко минути преди края на редовното време. Така треньорът Микел Артета и момчетата му заслужено ликуваха, след като най-после преминаха психологическата бариера, която Пеп Гуардиола и четата му бяха поставила пред тях.
А след като бе сложен край на осемгодишното проклятие, тогава защо да не приключи и 20-годишната шампионска суша на Арсенал?
Ясно е, че загубата на Сити на толкова ранен етап от първенството все още не значи нищо, но случилото се в Северен Лондон беше сигнал към всички останали, че Ерлинг Холанд и съотборниците му също са простосмъртни, които могат да търпят разочарования на терена.
Възкръсването на Артета
Успехът на "артилеристите" опираше до колективния дух, пределната мотивация и готовността за битка срещу съперник с 12 поредни успеха над тях в Премиършип. Но ако трябва да се отличи един човек от победителите, то това несъмнено е Микел Артета, който не бе успял да вземе нито точка в предишните си седем срещи от английския елит срещу бившия си шеф Гуардиола.
Мениджърът на домакините влезе в дербито с много какво да доказва и успя да се докаже, въпреки че беше лишен от Букайо Сака, може би най-важния играч на "топчиите".
Но неговият игрови план и стратегия се отплатиха и накрая Арсенал ликуваше. Напук на някои добри шансове на Сити през първото полувреме и факта, че на Матео Ковачич му беше спестен явен червен картон.
Лондончани ограничиха Сити до само четири изстрела за 90 минути, което беше най-ниският показател на тима от 13 години, а това казва много.
"Измина толкова много време, в което не успявахме да ги победим, но сега се справихме с най-добрия отбор в света, и то по страхотен начин. Чувството беше страхотно. Това определено кара отбора ни да си вярва. Имаме фантастична група от играчи", радваше се Артета.
Какво става с Холанд?
Четири мача без попадение съвсем не е това, което феновете на Сити очакваха от снайпериста си Ерлинг Холанд.
Спадът при норвежеца е явен и докато срещу РБ Лайпциг през седмицата в Шампионската лига имаше няколко добри шанса да отбележи, то в последните двубои в Премиършип изглежда напълно беззъб. Срещу Уулвс отправи само един удар, а на "Емиратс" - нито един.
Гуардиола все по-често е питан за слабата форма на скандинавеца и продължава да демонстрира безрезервно доверие към голмайстора си, но е видно, че Холанд води вътрешна борба да започне да бележи отново, а поредицата от "сухи" мачове за него само задълбочава кризата.
Международната пауза вероятно идва точно на време за звездата да намести мислите в главата си и да се завърне към най-доброто, на което е способен, защото в противен случай Сити изглежда обречен в мисията си да защити титлите си във Висшата и Шампионската лига.
