Ако парите бяха всичко във футбола, ПСЖ щеше вече да е спечелил многократно Шампионската лига. Но колкото и да си богат, успехите не са гарантирани.
Само вижте какви футболисти и треньори преминаха през "Парк де Пренс", но не успяха да постигнат нищо повече от трофеи на местна почва.
А по-малко от два месеца преди начало на новата кампания Пари Сен Жермен е в задънена улица.
Кристоф Галтие беше освободен след само година начело на тима, а ръководството отчаяно се опитва да намери нов треньор, който да го замени.
Юлиан Нагелсман и Зинедин Зидан вече отказаха на парижани, а опциите им не остават много.
Може би, голямата грешка на ПСЖ бе, че не намери смелостта да преговаря с Томас Тухел, след като отдавна беше ясно, че Галтие няма да изкара втори сезон в отбора. Байерн беше по-бърз и си осигури подписа на спечелилия Шампионската лига с Челси специалист.
След това се говореше за Жозе Моуриньо, но е трудно да се прецени дали Специалния е точният човек за гранда от френската столица.
Да, той знае как се печели в Европа, но ще играе ли зрелищно отборът, каквото е желанието на феновете?
Ако се върнем на Нагелсман, той е млад, с модерни възгледи и тактически проницателен. Това със сигурност е посоката, която трябва да следва ПСЖ, но явно германецът усеща, че има нещо сбъркано на "Парк де Пренс" и катарските милиони не го изкушиха.
Последните слухове се въртят около испанецът Луис Енрике.
Подобен ход със сигурност не е лишен от логика, след като бившият национал на Ла Фурия спечели Шампионската лига с Барселона и натрупа сериозен опит. Но е неоспорим факт, че Енрике е четвърти-пети избор на шефовете на парижани, които са свикнали само да посочват, да вадят парите и да взимат това, от което се нуждаят.
И така ПСЖ - най-големият клуб във Франция, с третия по големина бюджет в Европа и отборът, който успя да привлече някои от най-големите имена във футбола, не може да си намери топ треньор.
Не е ли странно?
Връщаме лентата и припомняме, че през "Парк де Пренс" преминаха Карло Анчелоти, Лоран Блан, Унай Емери, Томас Тухел и Маурисио Почетино. Всеки от тях вече се беше доказал в занаята, но така и не успя да се справи със звездната съблекалня и капризните шефове.
И всички те приключиха престоя си край Айфела по подобен начин.
Факторът Луис Кампос
Зад всички колизии напоследък прозира фигурата на трансферния гуру Луис Кампос, който дойде в клуба през миналата 2022 г. Въпреки славата му, че е страхотен специалист по селекцията, засега не се виждат много положителни неща от работата му.
И някак си не се вписва в клуб, в който има постоянни противоречия между звездните играчи, взискателния борд на директорите и треньора.
Уж Кампос и Галтие споделяха сходна визия за развитието на клуба, но какво точно се очакваше да направи португалецът, така и не стана ясно.
ПСЖ технически нямаше футболен директор, след като Леонардо напусна, а Кампос така и не получи позицията за постоянно и беше назначен като "футболен съветник".
А какво точно съветва ръководството, е трудно да се анализира.
Лятната селекция зацикли
В цялата тази суматоха ПСЖ не може да си осигури желаните летни попълнения. И как да го направи, като не се знае кой ще бъде треньор?
За Мануел Угарте от Спортинг Лисабон, бившия ас на Реал Мадрид Марко Асенсио и звездата на Манчестър Сити Бернардо Силва се говори, че са много близо до парижани, но все още няма нищо черно на бяло.
Самите футболисти усещат несигурността на "Парк де Пренс" и няма да кажат "да", докато не се разбере кой ще е наставник. А и кой може да каже дали Луис Енрике, да речем, иска Асенсио или Угарте, колкото и добри футболисти да са и двамата?
Факторът "Мбапе"
Килиан Мбапе, който трябваше да е патронът на "новия проект" в Пари Сен Жермен, никак не успокои обстановката с писмото, което изпрати до ръководството, за да го уведоми, че ще прекара още най-много година в клуба и приключва с него.
Нали си представяте каква трагедия ще е, ако след 12 месеца суперзвездата си тръгне като свободен агент? Подобна огромна финансова загуба не може да си позволи и клуб като ПСЖ.
Засега всичко е в сферата на хипотезите, но парижани трябва час по-скоро да спрат свободното си падане, като на първо място си намерят нов треньор.
Който и да е той, вероятно ще се сблъска със същите проблеми и конфликти като предшествениците си, но на порочния цикъл все някога трябва да се сложи край.
Дотогава ще продължим да се питаме кое е толкова сбъркано на "Парк де Пренс"?
