Предстоящият мач трябваше да има специално значение за Кристиано Роналдо.
Той се е разписвал четири пъти във финали на Шампионската лига, но за пръв път му се случи именно в сблъсък между Манчестър Юнайтед и Челси.
В събота двата тима се срещат отново и португалецът щеше да се стреми пак да порази вратата на "сините". А дори можеше да е от другата страна, ако собственикът на Челси Тод Боели беше получил каквото искаше през лятото - и Роналдо беше облякъл екипа на лондончани.
Вместо това, в съботния ден ще се говори за големия голмайстор единствено заради отсъствието му от състава.
След като лиши всички от присъствието си в заключителните минути срещу Тотнъм в сряда и демонстративно напусна скамейката на Юнайтед, той си получи логичната санкция от мениджъра Ерик тен Хаг.
Изваждането му от групата за гостуването на Челси е поредно дъно за CR7 през този сезон. Той първо пропусна подготовката на тима си, оправдавайки се със семейни проблеми, после цяло лято си търсеше нов отбор, а щом започнаха официалните мачове, беше принуден да седне трайно на пейката.
Роналдо реагира на изхвърлянето си от състава с пост в социалните мрежи и в думите му се прокрадва известно съжаление. Но не и извинение.
"В хода на цялата ми кариера винаги съм се опитвал да живея и играя, показвайки уважение към колегите си, съперниците и треньорите. Това не се е променило. Аз не съм се променил. Аз съм същият човек и професионалист като през 20-те години, в които играя елитен футбол, и уважението винаги е имало важна роля за мен в процеса на взимане на решения", написа Роналдо.
"Започнах много млад и примерът на по-големите и по-опитните беше важен. След това самият аз се стараех да бъда пример за младите във всички отбори, за които съм се състезавал. За съжаление, това невинаги е възможно и понякога страстите взимат връх".
Половинчатото му разкаяние не променя факта, че в случая с Роналдо ставаме свидетели на една от най-лошите седмици в една от най-великите спортни кариери.
За него вече се говори не заради все по-редките му изяви на терена, а заради проявите на недоволство и опитите да привлече вниманието върху себе си.
Първо беше демонстративното поклащане на глава, когато беше заменен при нулевото равенство срещу Нюкасъл в неделя. После дойде прибирането в тунела при победата над Тотнъм, когато Юнайтед изигра един от най-убедителните си мачове през последните години.
В някои медии се появиха слухове за още по-голямо провинение на Кристиано - че той всъщност е бил призован от треньора си да влезе в игра, но е отказал.
Фактът е, че вместо великия португалец, на терена се появи Антъни Еланга, който в кариерата си е отбелязал 810 гола по-малко от своя колега.
Наложеното му наказание от Тен Хаг означава на практика сигурно напускане на "Олд Трафорд" още през януари, но дотогава има опасност играчът да срине репутацията си на легенда на "Олд Трафорд", ако продължава в същия дух.
В този късен етап от кариерата си, Роналдо избра да влезе в борба за власт с авторитетен мениджър, чиито футболни аргументи в случая надделяват.
Тен Хаг предпочете Маркъс Рашфорд срещу Спърс и разясни защо: просто Рашфорд е по-подвижен, пресира съперниците и така създава ситуации за Юнайтед в мачове като този с Тотнъм.
Стилът на Тен Хаг изисква мобилно нападателно трио, в което всички работят упорито и без топка. Затова, ако Антони Марсиал беше здрав, Роналдо можеше да се окаже едва трети избор за поста на централния нападател.
Сигурно това е шок за португалеца, прекарал толкова години като един от двамата най-изтъкнати футболисти в света. Колкото и да е свикнал да бъде №1 в своите отбори и титулярният състав да започва от него, той е принуден да се адаптира към новата реалност на твърда резерва в шестия в Англия.
Неговият егоизъм му е помагал през годините да преследва неуморно съвършенството, да бъде в идеална физическа форма и да се стреми към максимума във всяка ситуация - но когато гледаш всичко през призмата на самия себе си, понякога не успяваш да видиш общата картина.
Вероятно на Кристиано му е трудно да разбере, че за отборите вече не е добра идея да подчиняват цялата си игра на неговите голмайсторски умения.
Не са малко аргументите, че Юнайтед и Ювентус всъщност станаха по-слаби след като го привлякоха, защото присъствието му на терена нарушава баланса на тима и създава проблеми, които головете му не могат да компенсират.
Звездата оправда статута си през миналия сезон с успешна в личен план кампания и 24 гола във всички турнири, но Манчестър Юнайтед отчете най-слабото си представяне в ерата на Висшата лига.
А с идването си Тен Хаг се зае да очертае нов път напред с модерно играещ Юнайтед, който не е зависим от 37-годишния ветеран.
Началото на нидерландския мениджър беше катастрофално, но оттогава той записа три изключително окуражаващи победи у дома: срещу Ливърпул, Арсенал и Тотнъм.
Всички те бяха постигнати без никакъв принос от Роналдо, който се прояви в добра светлина единствено с победния си гол срещу Евертън.
Дори и най-фанатичните му фенове трудно биха подкрепили постъпка като тази в сряда срещу Тотнъм, особено при толкова позитивна вечер за "червените дяволи".
А гафовете му взеха да стават твърде много и започнаха още от лятото, когато тръгна да напуска преди да си е намерил купувач - и вместо да се включи с пълни сили в подготовката, даде идеален повод на Тен Хаг да го забие на скамейката от самото начало.
Все повече изглежда, че завръщането му в Юнайтед беше грешка и за двете страни.
Вероятно преди да се завърне, той не е осъзнавал мащабите на пропадането на този клуб след ерата на сър Алекс Фъргюсън, още по-малко пък е очаквал толкова отчайващ сезон, довел до уволнението на Оле Гунар Солскяер.
Сега на Роналдо му е трудно да приеме статута си на залязваща звезда, а проявите на сприхавост никак не му помагат, когато се сблъскват с желязната воля на Ерик тен Хаг.
Ако суперзвездата не промени тотално поведението си, краят му в Юнайтед ще е грозен и недостоен за неговото реноме.
Той може и да не запише нито минута повече за "червените дяволи" - и вероятно ще обвинява за това Тен Хаг, но всъщност вината ще си е изцяло негова.
