Българският футбол се управлява точно както и българската държава: свръхнагло, грозно, лъжливо и подмолно.
Отпред стоят едни хитри, безпардонни апаратчици, готови на всичко да се задържат по местата си. Зад тях често надничат криминални елементи с цветущи прякори, познати още от 90-те.
Основните цели и на двете управления, държавното и футболното, са еднакви: да се източват едни пари, да се въртят едни схеми и нищо да не се променя.
И двете власти се справят впечатляващо със задачата си.
В сряда беше отбелязан нов пик на наглостта със завръщането на Борислав Михайлов като президент на Българския футболен съюз, отмяната на извънредния конгрес и увеличаването на отборите в Първа лига от 14 до безсмислените 16. Всичко това - на един експресен Изпълком за по-малко от час.
Така изчезването на президента от управлението на футбола през октомври 2019 г. се оказа просто огромен фокус, или ако предпочитате, евтин трик за заблуда на наивната публика. "Лъжа е", както пееше любимката на Михайлов Преслава. Впрочем вечният чалга хит определено е на почит в БФС и заслужава да се превърне в химн на централата.
Геройски завърнал се, президентът злорадо отбеляза, че футболът не е цъфнал и вързал след оттеглянето му, но това звучеше повече като оценка за неговите другари от Изпълкома, продължили да управляват по познатия начин и след оставката му.
Естествено, по-важната тема е не какво се случи, докато Михайлов го нямаше, а как затъна футболът през 14-те години, когато той беше начело.
Докато бившият вратар и хората му харчеха щедро многомилионния бюджет на централата, България се превърна във футболно джудже. И всичко това се случи пред очите на привържениците, проследили отблизо болезненото падение.
Днес футболистите ни нямат нищо общо със съвременните стандарти в играта, националният отбор е боксова круша, а вътрешното първенство е нискокачествено и без никаква интрига за първото място.
Серийният шампион Лудогорец преди предизвикваше неприязън, а сега само отегчение.
Все повече футболни фенове тук, у нас, тотално зачеркват българския футбол като нещо несъществуващо. Гледат си европейските мачове и се абстрахират от всички безобразия, случващи се наоколо. И можем ли да ги виним?
Трудно е да се обхване цялата бездна от лъжи, манипулации и интриги на това ръководство на БФС.
Отдавна знаехме, че извънреден конгрес няма да има, но те лъгаха, мазаха, увъртаха. И за колективната оставка на Изпълкома от 18 октомври 2019 г. лъгаха. Лъгаха и че се били допитали до правната комисия дали извънредният конгрес дава пълен мандат на новия президент.
И за увеличаването на отборите до 16 лъгаха (в средата на март Атанас Фурнаджиев отрече категорично да се готви подобно нещо, порица журналистите и им заръча да си проверяват информацията. Оказа се, че са си я проверили).
Докато апаратчиците се чудеха какви още циркове да измислят, за да останат на власт, Димитър Бербатов заяви екипа си и поиска властта в българския футбол. Още на следващия ден беше извъртян коронният номер с връщането на Михайлов - който през октомври 2019 г. беше свален по поръчка на премиера Борисов след расисткия скандал на мача срещу Англия.
Сега Борисов си има други грижи и затова моментът е идеален за още по-мощно окопаване на вечната власт в БФС.
Не се съмнявайте, че измамите ще продължат и на конгреса през февруари. когато ще бъде приложен отдавна усъвършенстваният модел за разгромна победа на статуквото. Къде с увещания, стимули, заплахи, къде с гласовете на клубове-фантоми.
Това видео няма как да се забрави. Схемите им са всеизвестни, но какво от това? Михайлов и компания остават непоклатими. И печелят избори точно по примера на водещите политици, със стройна организация "по места". Бербатов сигурно ще го разбере от първа ръка, когато започне да обикаля клубовете из страната.
Всъщност кликата на Михайлов е горд представител на световна тенденция. Така де, да не би пък само у нас футболните велможи да са алчни, подмолни и лъжливи?
И босовете на суперклубовете се оказаха такива. Тайно сътвориха една некадърно скалъпена Суперлига, за която до последно си траеха. Дори когато слуховете плъзнаха, те отричаха.
Лъгаха УЕФА, лъгаха собствените си лиги и останалите отбори в тях, мълчаха пред своите служители, пред играчите и треньорите, а после ги оставиха те да се обясняват пред медиите.
Но феновете, най-вече английските, скочиха дружно в защита на своята футболна система. И дали заради тях, дали заради намесата и на футболни федерации и правителства, всичко се разпадна за има-няма два дни.
В България феновете са способни да проявяват впечатляваща всеотдайност и активност, когато трябва да защитят любимия си клуб. Но могат ли да направят същото в името на целия ни футбол?
Може би е назрял моментът за фенско обединение и в България.
Защото Михайлов и компания знаят, че нямат никаква обществена подкрепа, но въпреки това продължават да управляват твърде безпрепятствено. И няма доброволно да се откажат да разпределят милионите от УЕФА.
Единственият начин за промяна е запалянковците някак да пренебрегнат различията си поне за малко и да надигнат глас. Да се съберат заедно и да го кажат ясно: така повече не може. Футболът е за нас, не за онези, които са си го присвоили и искат да го оглозгат до кокал.
Феновете на ЦСКА и Левски, на Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив, на останалите отбори, радващи се на вярна подкрепа, би трябвало да имат поне едно общо помежду си: обичат футболната игра. Искат тя да има някакво бъдеще в родината им.
А който обича футбола, няма как да подкрепя това ръководство на БФС.
И сега е моментът да го покаже.
Иначе алтернативата я знаем: "Закривай и пускай Преслава!"
