Само преди година и половина бившият тогава треньор на Лудогорец Валдас Дамбраускас даде ясна дисекция за начина на мислене в Разград: "Когато живееш в миналото, губиш реална представа за настоящето".
18 месеца след това интервю "орлите" отново се върнаха в миналото, за да назначат първия наставник от началото на доминацията - Ивайло Петев. Ходът с привличането му показва само едно - в Разград искат да възродят това, което е безвъзвратно изтекло в канала на историята.
Бившият национален селекционер бе представен в сайта на шампионите като "легендарния треньор на Лудогорец", въпреки че в ръководството дълго време не искаха да си спомнят за него.
Самото появяване на Петев на контролите в Турция по време на зимната пауза бе ясен знак за предстоящото завръщане.
За треньорите подобен гастрол е явна нетактичност, граничеща с обида. И още тогава Анте Шимунджа бе наясно, че пътният билет му е подписан. Въпросът беше кога ще тръгне и каква неустойка ще прибере. След като и двете неизвестни вече са ясни, словенецът може да се прибере у дома и да резервира почивка на Карибите, за да полежи под палмата няколко месеца преди да поеме следващата работа.
По-интересното в Лудогорец тепърва предстои.
Въпреки внушителната визитка, която Петев направи в чужбина, успехите му за 10-годишния му гастрол не са сензационни.
Българинът стана първият завършил сезона наставник, който не стана шампион с Динамо (Загреб) от 2006 година насам. Бе на косъм да вземе титлата в Кипър в АЕЛ (Лимасол), а най-сериозният му резултат бе класирането на Босна в Група "А" на Лигата на нациите.
Сега специалистът идва в Лудогорец в най-критичната ситуация, в която тимът се е намирал от началото на съществуването си в елита.
И има шанс да се превърне и в първият завършил сезона треньор, който не е станал шампион с разградчани. Което би било равносилно на катастрофа за собствениците.
Отборът е пред угроза да не спечели титлата, изоставайки на 4 точки зад ЦСКА. Независимо от това Лудогорец има качество, което е достатъчно, за да се навакса пасива до края на шампионата. И на това качество продължава да се разчита, когато стане напечено.
По-големият проблем пред Петев обаче е друг. Последните няколко треньори така и не успяват да накарат силните индивидуалности да играят като отбор. Това до известна степен се отдаде на Дамбраускас. А предишният такъв прецедент бе през кампанията 2015/16, когато начело на тима беше Георги Дерменджиев.
Но тогава и изпълнителите бяха други.
В Лудогорец продължават да бленуват за старите времена. Но нищо вече не е същото. В Европа вече всеки взема на сериозно разградчани и подценяването също е само спомен. Няма ги Марселиньо, Кайсара, Вандерсон, Моци, Владо Стоянов, Кафу, Кешеру, Паломино, Безяк.
Интересът към новите е мижав както към концерта на Панайот Панайотов и Кичка Бодурова. Или ако го има, не е такъв, какъвто на шефовете им се иска. А трибуните остават празни. Въпреки титлите и евротурнирите.
И сега Петев е натоварен с огромни очаквания и надежди - че ще възроди тима, че ще върне "лудите нощи" в Разград, че може би ще върне стария дух. Мисия, която изглежда доста трудно изпълнима.
