Пловдив, двадесет и осми август, някъде около двадесет и три часа. Тишината в зала "Колодрума" замлъква само и единствено поради радостните възгласи на момичетата от шведския национален отбор по волейбол, които току-що са отстранили родните ни националки. България се прощава с мечтата си отново да играе във финална четворка на европейско първенство двадесет години по-късно, губейки още на осминафиналната фаза.
Няма смисъл да посочваме потенциалните грешки на когото и да е било, включително на треньорския щаб по време на злополучния двубой, въпреки че такива, по всяка вероятност, не липсваха. Обвинения не са необходими, биха били излишни и най-важното - категорично необосновани. Точно обратното. Ако се вземе предвид цялостното равнище на българския дамски волейбол, грандиозен успех на Европейското първенство щеше да бъде равносилен на красива вишна, разцъфнала насред гигантско тресавище.
Ако небрежно изключим успехите на Марица (Пловдив), постигнати благодарение на огромните усилия на клуба в последните години:
-
В първата ни дивизия при жените кретат (и кретат си е направо комплимент) едва осем отбора, събрани с непосилни усилия.
-
Втора дивизия НЯМА. Честно казано, нямам представа дали сред 24-те отбора на Европейското първенство има друг, чието клубно първенство да няма втори ешелон.
-
28-кратният шампион на България Левски (София) беше заличен със замах от "строителя"-инженер Данчо Лазаров. Понастоящем Левски не разполага със състав в "елитната" ни група.
-
Средната възраст на състезателките на почти всички клубове в дамската ни лига по-скоро отговаря на възрастта на селекция девойки (старша възраст). В по-добрия случай.
-
Вицешампионът от 2017 г. Раковски (Димитровград) днес няма женски отбор.
Всички горепосочени факти по никакъв начин не омаловажават усилията на практикуващите волейбол момичета и техните треньори. Напротив, тези факти представляват тежка диагноза, която показва, че същите тези девойки и специалисти постигат на практика немислимото в блатото, наречено български женски волейбол.
Не може да се отрече, че в последната година се вижда някакво размърдване, благодарение на усилията на Национална волейболна лига и позитивите не трябва да бъдат пренебрегвани, защото няма да е честно. Първенството ни вече има генерален спонсор, мачовете се предават редовно по телевизията, финалът за Купата беше изигран в рамките на един и същи ден с мъжкия, което генерира по-голям зрителски интерес.
Всичко това обаче е пренебрежимо нищожно в сянката на изминалия четвърт век, в който волейболът ни затъваше със страшна сила, без никакви симптоми за движение в обратна посока.
Време е да се погледнем в огледалото и да видим не белия изящен лебед с великолепно оперение, а грозното пате. За да може свинчето да се превърне в лъвица, а звънчето - в медал от европейско или световно първенство, е необходима дългогодишна, последователна и правилна работа във всички посоки.
Хубаво, шведките имали само четири волейболистки с професионален статут. Осъзнаваме ли обаче къде точно сме ние?
