Честно казано, не мога да повярвам, че го казвам, но Хари Макгуайър се оказа героят за Манчестър Юнайтед в мача му срещу Порто в Лига Европа.
Човекът, който беше толкова плют, хулен и подиграван, сега се оказва в роля, в която внася стабилност в защитата и помага да се успокои нервната игра. Да не говорим, че вкара гола, с който Юнайтед си спестиха пълния резил.
Или казано с други думи - работа на един добър капитан... какъвто вече не е в отбора.
След злополучния сезон 2021/22 капитанската лента му беше взета и беше дадена на Бруно Фернандеш - човека, който безспорно е най-големия длъжник в състава на "червените дяволи", и то не само в мача срещу Порто, а до голяма степен от самото начало на сезона.
Гениалния футболист, когото познаваме от последните години, който се нарежда всяка година в челото на класацията за най-много създадени голови положения, сега изглежда като бледа сянка на себе си.
Пасовете му са пресичани, ударите му са кьопави, замислите му биват разгадавани лесно от противниковата защита. А феновете виждат само бледа сянка на играча, когото доскоро са обожавали. Играч, който сам е решавал мачове с брилянтната си игра многократно.
Но не и този сезон. Поне все още не.
От началото на кампанията досега той има четири асистенции - една в мача за "Къмюнити шийлд", две срещу Барнзли и една срещу Саутхемптън (центрирането от корнер). Със сигурност не е играта, която сме свикнали да виждаме от него.
А като сложим за капак на всичко и двата червени картона в два поредни мача (та бил и този срещу Тотнъм безумно пресилен), ситуацията става още по-мрачна.
Логичното обяснение в случая е просто - умора.
Когато говорим за проблемите, пред които е изправен Манчестър Юнайтед, неминуемо се говори и за мениджъра Ерик Тен Хаг и това дали той е подходящият човек за отбора. И това действително е водещият въпрос пред клуба сега.
Въпреки това обаче не може да не обърнем внимание и на проблема с формата, в която се намира най-добрият играч на "червените дяволи". Защото неминуемо Фернандеш е човекът, който заслужава това определение.
Той е играчът, който е неизменен титуляр за Манчестър Юнайтед - всички останали може да се ротират, да се контузват и да попадат под наказания, но не и португалецът.
Той е неизменен фактор, като мачовете, които е пропускал от идването си в клуба преди малко над четири години и половина вероятно могат да се преброят на пръстите на ръцете.
Допълнително с това е и важен титуляр в отбора на националния отбор на Португалия, който стигна до четвъртфиналите на Европейското първенство в Германия това лято. А това носи със себе си огромно количество умора - както физическа, така и психическа.
Не че други големи футболисти не са подложени на същото натоварване, ако не дори и по-голямо, но това, което отличава Фернандеш, е, че поне на клубно ниво той е играчът, без когото отборът едва ли не не може да функционира.
В моментите, когато португалеца го няма на терена (преди началото на този сезон), креативната мощ на Манчестър Юнайтед до голяма степен секва, атаките стават мудни и еднообразни и шансовете за гол се сриват драстично.
Отборът е силно зависим от това Бруно да е в кондиция и да играе с хъс и желание.
А сега това не се случва особено, защото той играе като уморен човек. И тук дори не съм сигурен, че става въпрос толкова за физическа умора, предвид факта, че говорим за професионален атлет.
На Фернандеш му трябва почивка няколко мача, за да има възможност да помисли за играта си и да види къде са онези моменти, които преди са работели, а сега - не.
Ако трябва, да го пратят на спортен психолог, който да му помогне да се отпуши.
Футболът не е професия като всяка друга, но значи ли това, че и там няма моменти на "бърнаут"? Или дори по-подходящо сравнение - на творчески блокаж.
Юнайтед има нужда от това Бруно да заиграе отново с желание, за да се оттласне от дупката, в която е изпаднал. А за да се случи това, ще му трябва малко почивка и много сериозна пренастройка.
Иначе ще виждаме от него все повече от онзи жалък образ, крачещ унило към съблекалнята на "Ещадио до Драгао".
