В Англия създадоха група за спасяване на футбола. Не от натрапчивите като нахална муха, отсъдени десетки дузпи - по няколко във всеки мач. Не от хулиганизъм, не от друга напаст около играта. Клубове с над стогодишна история са пред фалит заради пандемията, след като най-важното перо в приходната част на бюджетите им изведнъж просто бе отнето.
Там, където футболът е бизнес, приходите от феновете - т.нар. "мачдей", билети за домакинските срещи, харчовете на всеки запалянко около един двубой с артикули за него и семейството, бира, някой пай или сандвич, са абсолютно базови и фундаментални. Да говорим за сравнение с България е нелепо.
В Англия, особено ако не си Манчестър Юнайтед, Ливърпул или Челси, празните трибуни значат празни джобове. И затова се създаде групата за спасение. В нея влизат представители - бивши и настоящи - на Футболната асоциация, на Висшата лига, на Футболната лига и аматьорски сдружения - защото футболът в неговата родина не свършва с 92-та професионални отбора от първите четири нива.
"Играта ни е заплашена от колапс, какъвто не е виждан в нейната близо 150-годишна история - пише в декларация на групата до правителството. - Говорим за изчезване на клубове, за фалиране на футбола в цели региони и процеси, които няма да можем да преобърнем с години, а може би и десетилетия."
Подписи под писмото има от Грег Дайк и лорд Трийсман, бивши председатели на ФА, както и много собственици и акционери в клубове.
"Естествено, че правителството ще помогне - каза Оливър Даудън, културен секретар на Борис Джонсън. - Но преди това трябва да се намесят вътрешните структури и футболът сам да си помогне."
Вероятно до дни Висшата лига ще гласува помощ от над 100 милиона лири за долните нива. Обсъжда се под каква форма, но вероятно ще е заем. Ще бъде ли обаче достатъчно?
Ако сте ходили на мач в Англия, но не на лъскавите стадиони от елита, сте видели - около 13,30 ч следобед (срещите са от 15 ч местно време) цялото градче тръгва към двубоя. Не всички влизат на трибуните, но всеки се завърта, пие по бира или нещо топло в заведенията на стадиона, купува по някое шалче или тишърт на хлапето, а повечето взимат билет и - на мач. Клубовете от долните нива на пирамидата се издържат с тази култура на региона, която не е променена от век, че и повече.
Тези от Висшата лига имат глобална популярност, мърчандайзинг на друго ниво, както и милиардите от тв права. Тези отдолу имат своите си фенове и нищо друго.
"Още 6 месеца на празни трибуни и приключваме", обобщи наскоро собственикът на Бъртън Албиън. Няма начин да оцелееш, ако нямаш мачдей.
Групата претендира, че след като през юли са заделени по специална програма 1.5 милиарда лири за театър, кино и институциите от културните афиши, които също са пред фалит, футболът заслужава поне толкова.
"Какво по-важно има в живота на англичаните?", запита риторично Грег Дайк.
У нас конкретно този проблем го няма. Първо, публика на трибуните допускат (друг е въпросът правилно или не е това). Второ, кой клуб точно се издържа от приходи от билети? В момента донякъде - Левски, ще кажете, но и това е малко спорно. Там повече са даренията...
Бизнес модел в българския футбол също няма. Тук притесненията са да не фалира или да не се откаже (заради пандемията например) бащицата, босът, собственикът - ръката, която храни един клуб. А не дали ще има публика, или не.
