Обикновено за Черно море се говори, настане ли скандал. Така е и през последните седмици - покрай мача с Левски, драмите с жребия за Купата на България и в националния отбор. Но, всъщност, за Черно море трябва да се говори много повече. Бавно с времето, тихо, незабелязано, клубът се превърна в пример, който може да бъде следван от другите насред постната ни футболна действителност.
Подобна оценка със сигурност ще получи обвинение в пристрастие, но тя е плод на обективните факти. С второто място миналия и превръщането на фактор през последните няколко сезона Черно море изживява най-доброто си време в първенството за последните 85 години. При това - чрез дългосрочен растеж, камък по камък. А ЦСКА и Левски, например, изживяват най-слабия си период. Интересно е да се помисли защо, каква е разликата. Ето елементи от успеха на Черно море:
В момента треньорът кара седмата си календарна година начело на отбора. Вали, гърми.. - Илиян Илиев е. И той си имаше трудните моменти, поводи да бъде гонен. Но бе оставен. Отбор не се гради лесно, изисква се време, особено в България при ниски бюджети и слаби школи. Колкото повече един треньор бъде оставен да работи, толкова по-добре. Работата накрая дава плодове - "изтърпяването" на Илиев в Черно море, цели 7 години засега, е уникален за родните стандарти случай - отплаща се богато.
Освен това този треньор е и легенда на клуба - той е Черно море, Черно море е той. Какво по-хубаво от припокриване на плът и кръв? "Да, но много рядко клубна легенда става добър треньор. При другите отбори няма как да се приложи", може да се възрази. Истината обаче е, че всеки клуб си има поне една легенда, заслужаваща да бъде оставена с години начело. Бъде ли, резултатите ще дойдат. Няма готов треньор, както няма и готов футболист. Израства се с времето.
В Черно море се работи отдавна с школата. Инвестира се без да се шуми - не бомбастични суми, но трайно. В база, методика. Младите възрастови групи печелят отличия. В последния мач срещу Лудогорец Черно море почна в състава с невижданите у нас (e, хайде, почти невиждани) три момчета от школата. Принципно не е лесно да се разчита на младите, носи си рисковете. Вкарват ли голове са аплодирани, но истината е, че провалите и грешките при тях са много, нужни са допълнителни време и внимание. Черно море го дава, за разлика от почти всеки друг български клуб.
Чужденците не се купуват на килограм. За българските стандарти привлечените са добри.
Логично Черно море през последните години даде за националния отбор брой футболисти, колкото никога досега в историята си. Разбира се, това се дължи на липсата на българи в другите клубове, на ниското качество като цяло на "материала". А и на факта, че национален треньор е точно Илиев. Но клубът не е виновен за общата среда - тя е такава, каквато е. А виканите момчета са сред най-добрите на постовете си. Както и да се погледне, е безкрайно честно, че национален треньор е точно човекът, чийто приоритет в клуба са момчета от школата и българи.
Нямам как след всичко това да не бъде подминато ръководството, собственикът. Без тях нищо не би се случило, те са проводник, те са гръб. Гърбът е много важен. Как мислите, има ли сигурен гръб Томаш, имаше ли Генчев? Настанат ли трудни моменти в другите клубове, на втората минута почва да му се търси цаката на треньора... - от същите хора, които са го назначили - без никой да съзнава, че ако треньорът е слаб, значи виновници са тия, които са му предложили договор. Поради всичко това гърбът от страна на собственика не е просто помощ. Той е и самоуважение.
Сегашните добри резултати следва да се разглеждат заедно с Купата и Суперкупата на България, спечелени преди 10 години. Има устойчивост и натрупване.
Всичко това Черно море постига без огромен бюджет. Тук може да се възрази - средняшка работа, средняшки цели и манталитет - затова и се постигат успехи при неголемите цели на клуба. Може да се добави в същия аспект, че Черно море никога не хвърли ръкавица на Лудогорец. Дори да е така, начинът на работа в клуба следва да бъде видян от ония с големите цели и ръкавици. Стига да имат очи.
