Четвъртък вечер в европейските клубни турнири е тъжно време за българския футбол.
Все по-малкото хора, които с искрица надежда следят представянето на родните отбори в евротурнирите, вече знаят, че европейските четвъртъци предлагат изтощителни за гледане мачове с най-често печален изход.
В тях традиционно наблюдаваме как двата най-добри български тима за последните години биват разнасяни като пръскачка из лозе от доста посредствени съперници във второразредните и треторазредните надпревари на УЕФА.
Лудогорец и ЦСКА, родните представители в Лига Европа и Лигата на конференциите, не надскочиха себе си и тази седмица, когато регистрираха поредните си загуби след меко казано сиво представяне в две гостувания.
Шампионите бяха окаяни в защита и загубиха с 2:4 от Брага в мач, който откъм интрига приключи още преди края на първото полувреме.
За пореден път съставът на Станислав Генчев беше хаотичен, разпилян и изоставащ от противника си при всяко свое действие.
По-рано пък ЦСКА влезе бавно и страхливо в двубоя срещу украинския Зоря Луганск, а през втората част се разигра, но пропусна положенията си и накрая инкасира два глупави гола, за да се закотви на последното място в група C.
Не би трябвало да е утеха за червените привърженици фактът, че ЦСКА надигра Зоря и в двата мача в групата.
Скромен тим като украинците си остана непобеден от "армейците" и в четирите им срещи през последните две години.
А когато в последните два мача ЦСКА не успява да вкара и един гол на такъв съперник, всякакви оправдания стават нелепи. Както и всякакви опити да се прикачат към червения тим звания като "евробоец".
"Евробоецът" ЦСКА взе актив в тази група само от нулевото равенство с Будьо/Глимт, представено едва ли не за някакъв героизъм от близките до "червените" медии.
Една-единствена точица на дъното в своята група има и серийният шампион и пълен хегемон в българския футбол.
Положението на Лудогорец в Европа не е по-различно от това на "армейците". И шампионът си има услужливи медийни канали (изкарали снощи в заглавие двата вкарани гола, вместо четирите допуснати, които можеха да са и 6-7), помагащи му да се самозалъгва, че има нещо положително в играта му.
Статистиката обаче говори повече от всичко друго. С всеки следващ мач отвъд Калотина Лудогорец чупи антирекорда за най-лошо представяне на български тим в групи на европейски турнири.
14 станаха поредните мачове в тази фаза на Лига Европа, в които Лудогорец не може да победи съперник. В последните 10 срещи пък балансът е 9 загуби и едно равенство.
Може би най-печалната обща черта на окаяните Лудогорец и ЦСКА е, че те ни излагат в Европа с отбори от скъпоструващи чуждестранни наемници.
В това отношение вчерашните мачове предложиха обичайната картинка. Станислав Генчев и Стойчо Младенов излязоха с по 9 чужденци в титулярните си състави.
Същата бройка бяха те и преди две седмици, когато ЦСКА глупаво изпусна Зоря у дома, а "орлите" бяха тотално безидейни срещу Брага в Разград.
И докато феновете на "армейците" напразно чакат Яник Вилдсхут най-сетне да вкара първия си гол с червената фланелка, Ахмед Ахмедов, Калоян Кръстев и други български момчета търкат пейката или изобщо нямат надежди да попаднат в групата на Младенов.
А докато Икоко, Пластун и другите защитници на Лудогорец се лутат около нападателите на Брага, все по-малкото българи в тима знаят, че само вълна от контузии ще им позволи да помиришат терен в такива мачове.
Един самотен Доминик Янков защитава честта на школата в Разград, в която иначе бяха изсипани толкова средства през последните години.
Да се чуди човек толкова ли по-зле ще изглежда ЦСКА с Ахмедов и Кръстев или Лудогорец с още някой свой юноша, та чужденците трябва непременно да получават предимство пред тях.
Или наемниците, с всичкия алъш-вериш покрай покупките и продажбите им, просто са по-изгодни за клубовете - и затова на "зелени" и "червени" им е по-добре да играят с тях, вместо да обиграват българи и така да допринесат за развитието на някакви родни кадри.
Уви, чужденците, на които малцина запомнят имената още преди да са си тръгнали от България, са достатъчни само за вътрешното първенство и за мъчно преминаване през няколко квалификационни кръга в Европа.
И докато ЦСКА продължава да мечтае да измести Лудогорец от върха у нас, конкуренцията между двата клуба не води до прогрес. Напротив, те в най-добрия случай тъпчат на едно място, а при разградчани от доста време се забелязва и постепенен спад.
Затова и европейските четвъртъци на "Армията" и в Разград няма как да бъдат по-различни от тези.
Поне докато не стигнем до етапа, в който родните отбори вече няма да достигат дори до груповите фази - и така поне ще престанат да бъдат тъпаните на Европа.
