Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Цвети Пиронкова: Без България съм нищо

Цвети Пиронкова признава, че успехът на "Уимбълдън" я мотивира да постига още такива резултати Снимка: Getty Images
Цвети Пиронкова признава, че успехът на "Уимбълдън" я мотивира да постига още такива резултати

Цвети, мечтите стават ли реалност?

-Звучи малко захаросано. Да, полуфиналът на „Уимбълдън" може би беше малко като мечта, но вече имам други неща, които искам да постигна.

Какви са те?За какво мечтаеш?

-Не е точно мечта. Искам да съм малко по-постоянна, да имам и други постижения в турнирите от Големия шлем, в тези на женската тенис асоциация.

Чувстваш ли се известна? Блазни ли те славата?

-Не, славата не ме блазни. Виждам, че ме разпознават по улиците, ако това е да си известен значи съм такава.

Притеснява ли те това?

-Не.

Тенисът дамски спорт ли е?

-За мен да, дори най-добрият дамски спорт. Елегантен е, с голяма възможност за реализация, ако си достатъчно отдаден може да се превърне и в кариера.

Кое е най-уморителното в него?

-Пътуванията. Сезонът продължава десет месеца, на практика всяка седмица си някъде на път. За мен не толкова - аз участвам в 23-24 турнира, но пак е уморително.

С кого пътуваш?

-С баща ми.

Като че ли в женския тенис има силна връзка между бащи и дъщери...

-Да, тениса определено е фамилен спорт. Имам свое обяснение - просто никой треньор не може да ти се отдаде и посвети така, както един родител.

Как те възпитаваше баща ти - строго или нежно?

-Нито едното, нито другото. Но пък никога не ме е наказвал.

Как приемаш успеха, който постигна на „Уимбълдън" - като личен или като успех на България?

-В личен план за мен той е преди всичко мотивация. Показа ми, че мога да играя с най-добрите и да ги побеждавам, дава ми сили да продължавам. А що се отнася до България в момента определено печеля за нея. Получавам вече и много подкрепа от ръководството на федерацията, които са изцяло зад мен.

Семейството ти също много те подкрепя...

-Нямаше да съм това, което съм без семейството ми.

Кой направи най-голямата жертва?

-Не може да се степенува. Баща ми продаде двете коли - имахме Голф 2 и Фолксваген Венто, за да мога да пътувам. Той винаги е бил основния двигател. Продадохме няколко картини на дядо ми Енчо. Дядо Никола също много ми е помагал.

Смяташ ли, че без България си нищо?

-Може да се каже. Аз съм малко националистка - обичам България, обичам Пловдив. Ако бях американка, туркиня, рускиня, вероятно щях да се чувствам добре ако сложа на гърба си името на някоя от тези страни. Но аз съм българка и не върви да си сложа друг надпис. Да, има много спортисти, които го правят, но това е въпрос на личен избор.

Талантът или характера ти помага да успяваш?

-Смесица и от двете. А и не само. Но баща ми винаги е казвал, че съм талантлива и имам характер на победител.

Какво си купи с първата спечелена премия?

-Тя беще от държавното първенство за жени. Не помня колко беше, но не беше голяма. Тогава много исках да си имам телевизор в стаята и си купих точно това.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените