Легендите, които ни напуснаха твърде рано

Sportcafe 18.02.2016, 08:07

Трифон си отиде на 50 години, сякаш бе вчера, когато блокираше удари, правеше шпагати и изглеждаше като някакъв свиреп вожд на викинги на терена. Такъв и трябва да го запомним, въпреки че е трудно да преглътнеш загуба на млад човек.

Катастрофата на Витиня през юни 1971 г. е зловеща. От "Алфа Ромео"-то, с което пътуват Гунди и Котков не остава почти нищо.

Георги Аспарухов си отива на 28 години, а по това време е един от най-силните централни нападатели в Европа. За България е незаменим на върха на атаката, както и за Левски. Той остава най-голямата легенда в синьо. Стадионът на Левски носи неговото име, а за националния има 50 мача и 19 гола, като играе на 3 световни първенства.

Никола Котков е на 32, когато животът му прекъсва с удара на Витиня. Легендарен играч на Локомотив (Сф), а след това и съотборник на Аспарухов в Левски. Неизменен национал на България през 60-те. Има 26 мача и 12 гола за тима, като играе на Мондиал 1966.

Атанас Михайлов, наричан от запалянковците Начко. Най-славното име в историята на Локомотив (Сф) ни напусна на 1 октомври 2006 г., само на 57. Начко има 45 мача и 23 гола за България, влиза във фолклора с фамозни попадения директно от корнер и други изпълнения, които го правят любимец на феновете. Не само на Локо.

Георги Славков си отиде преди 2 години, през януари 2014 г. Бе само на 55 г. и получи масивен инфаркт на улицата в Пловдив, докато се прибираше от работа в базата на Ботев. Носител на "Златна обувка" за голмайстор на Европа с пловдивския тим, шампион с ЦСКА, национал на България през 80-те. Един от лидерите на големия тим на Ботев от първите години на онова десетилетие, изправял се срещу Байерн и Барселона.

Никола Цанев, магьосникът с топката - втори отляво на предния ред на снимката. Кольо Цанев си отиде на 65 години през 2004-а, но остави спомени за велики голове и мачове с ЦСКА. Игра малко за националния тим - едва 8 двубоя...

Живко Господинов не успя да пребори рака и през май миналата година почина на 57 години. Легенда на варненския футбол, с над 300 мача за Спартак, игра и за България на Мондиал 1986 (на снимката).

Една от митичните фигури в българския футбол. И мистична... Георги Найденов умира на 38 години в Дамаск, където е на турне с отбора на Марица, на който е треньор. Легендарен вратар на ЦСКА и националния, според мнозина - най-добрият в историята на играта у нас. Около смъртта му се носят слухове и информации, които остават табу - замесена е Държавна сигурност или не...

Жоро Соколов, кръстен от запалянковците Йогата и Соколето, си отиде в мизерия през 2002 г. Тогава бе на 60. Един от най-големите таланти във футбола ни изкарва 11 години в Левски, играе и за националния, а навсякъде е любимец на феновете с импровизация и техника. Изобретателен и различен на терена, особняк и извън него.

Тодор Диев (вляво) е една от легендите на Пловдив. Той е в основата на шампионския тим на Спартак през 1963 г., играе и на световното в Чили година по-рано. Мощен и бърз, направо помита съперниците по крилото. Почина през 1995 г., на 60. На него е кръстен стадионът на пловдивския Спартак.

Поклонението пред Трифон Иванов разплака България, разтърси всеки - от обикновен запалянко до легенди като Бонев, Стоичков и Сираков.

Железният бранител си отиде твърде рано, едва на 50 години.

Българският футбол през годините е плакал за не една голяма личност, която животът му отнема без време.

Катастрофата на Гунди и Котков е първата асоциация, те загиват в разцвета на силите си на терена и далеч от средата на жизнения си път.

Аспарухов е на 28, а Котето - на 32.

Мрачният ден на Витиня е един от онези, които ни отнемат рано големи личности във футбола.

В сряда изпратихме още една от тях.

И Туньо може би вече се е събра с онези, които са писали историята на родния футбол, а преждевременно ни напуснаха.