Сигурно не е лесно. Представете си какви объркани мисли се бутат в стените на мозъка, когато отвън чакат няколко хиляди пийнали фенове, в тунела потропват с бутонките двайсетина надъхани младежи с огромно самочувствие, а от ложите гледа поне един силен бос с къси футболни познания, но дълги връзки и още по-дълго досие...
Това не бива да звучи като оправдание. Но да си футболен съдия у нас е особен вид мазохизъм. Да, понякога доста печеливш, както го доказаха поколения рефери с реализацията си в бизнес и други сфери след футбола. Но все пак - тая работа не е лесна.
Неусетно в последната година поколението на „наглите", което имаше свирко-спомагателни функции в най-мрачните години на футбола ни от края на 90-те и началото на този век, вече е в пенсия. Достоен отпор на времето дава само заслужилият Антон Генов, който оцелява малко като Александър Томов сред купищата си грехове и полудоказуеми измами. Опитва да се качи на нивото му и Николай Йорданов, но изглежда ниска топка. Успя да оскверни доста мачове, но няма финеса и рутината, с която го прави Генов.
Дали от любов към футбола, или от други подбуди, БФС подмени и подмлади почти изцяло съдийското ядро в „А" група. Преди седмица шест от осемте рефери в кръга бяха с по-малко от 25 мача в елитната дивизия. Напред излизат (или се лансират) хора като Георги Димитров, Стоян Денев, Димитър Андреев, Таско Тасков... Общо имат около 30 мача в най-силната ни група. Разбира се, атакуват ги. А и те забъркват каши, случва се да грешат. Но поне засега можем да го приемем като грешки на растежа.
До неделя им даваха само мачове от графата „силен-слаб", домакинства на Левски и ЦСКА и по-леки за водене двубои. Сега обаче Тасков се захвана с Литекс-ЦСКА, а това вече си е потапяне в дълбокото.
Всеки си има мнение за съдията в един мач. Обикновено според пристрастията. Варират от „евала, че не се върза на това падане" до „дайте пушка да го гръмна, задето не даде тая дузпа". В неделя обаче Тасков с осем мижави елитни мача зад гърба се справи отлично с тежкия двубой. Не се подаде на опитите за хокейни сбутвания от съперниците, набързо респектира домакините като не даде дузпа за „лястовичка" на Диуф, която в Ловеч от 10 пъти 9 ще бъде отсъдена. Вадеше картони без респект от имена, подминаваше спокойно истерични крясъци за нарушения при най-малкото докосване. Сбърка май само веднъж сериозно, когато Бандаловски от ЦСКА можеше да бъде изгонен за нарушение на границата на наказателното поле срещу откъсващ се съперник. Тогава асистентът му не размаха флага и съдията реши, че фаул няма.
Та можело значи съдия с никакъв опит зад гърба си, но глава на раменете и подготовка, да изкара един такъв мач. Представянето на Тасков повдига въпроса дали БФС ще се довери на тая група младоци, или пак ще се върне към хора с богат опит и бели коси, но и изградена вече (неособено положителна) репутация и доста съмнително минало?
След като футболът ни ще се променя, съдийството е основен детайл. Ако имаме подготвени млади рефери, по-добре да опитаме да ги хвърлим в дълбокото. Само така се разбира кой става. Не трябва да имаме страх да налагаме свежи хора. Сега влязоха накуп 7-8 такива. Рискът си струва.
А когато играчите имат респект към фигурата с различния екип и свирка, мачовете щеизглеждат различно. Независимо кой е и как се казва. Таско в неделя ги накара да го поздравяват след получен картон. Не е малко, като за човек с 8 мача в „А" група, нали?
