Това лято имах възможността да наблюдавам ЦСКА в няколко мача, които, както говорят и резултатите, един с друг не си приличат. Имах усещането, че четири различни отбора излизаха срещу ПАОК, Рот Вайс, Олимпиакос и Клифтънвил, като тук съвсем нямам предвид различните състави, с които Павел Дочев започваше.
След тях спокойно мога да обобщя следното - нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено. Нито бях впечатлен кой знае колко от гръмката победа над безспорно класните гърци от Солун, завършили на второ място в авторитетното първенство на южните ни съседи, нито пък бях чак толкова разочарован след загубата от второразрядните немци.
Странният мач с кипърския новак пък ми възстанови картината от втората половина на миналата есен, напомняйки ми за двубоите с Миньор и Литекс. А симпатягите от Северна Ирландия, които в момента изживяват на максимум своя романтичен футболен сън в Европа, ме върнаха и към срещите на ЦСКА с техните съседи от Ейре - Дери Сити.
Наблягам на подобни аналогии, защото подготовката и стартът на новия сезон при "червените" е един вид "дежа вю". И съм сигурен, че това ще намери своето потвърждение и в неделя срещу Левски, и в следващите битки на Стария континент, и по-нататък в родния шампионат.
ЦСКА няма как да изглежда другояче поради простата причина, че това е същият отбор от миналата година. Срещу Клифтънвил игра едно-единствено ново попълнение - Джузепе Акуаро. Да, италианецът си личи, че е такъв, и че има необходимата тактическа грамотност и усет за заставане в центъра на отбраната, но тепърва му предстоят сериозните тестове.
Поради различни контузии ги нямаше останалите летни придобивки. Впрочем дори, когато бяха налице, не може да се каже, че чак толкова са блеснали. Един Тиеро е впечатлил дотук единствено с физиката си, наподобяваща тази на професионален културист. Грило и Нелсън пък "побързаха" да се контузят и няма как да бъдат точно оценени.
Тук изключвам изкаралия проби колумбиец Хорхе Москера, който бе отпратен, както и юношите на тима, които не могат да се считат за нови попълнения или като основен фактор за новата визия на тима.
Вече е известно, че трети защитник от Италия подписа с ЦСКА (Марко Еспозито - бел. авт.), а освен това тази седмица най-после трябва да приключи и сагата с привличането на прословутия централен нападател. Но всичко това в бъдеще време.
Какво отново се набива на очи, дори поглеждайки само повърхностно на резултатите от изброените мачове? "Червените" печелят с категорични резултати в тези срещу по-сериозни отбори или в тези, които има по-голям залог и официален характер. Затова и победиха ПАОК (отбор, който в известен смисъл бих сравнил по класа с Динамо Москва), затова и се наложиха срещу Клифтънвил.
Там, където "армейците" на практика загубиха първенството за сметка на Литекс, се провалиха и сега. Рот Вайс (Оберхаузен) и Олимпиакос (Никозия) със сигурност биха се борили да не изпаднат от "А" група, ако бяха тук, но такива бяха и Локомотив (Мз), и Монтана, и в определени моменти Берое и Пирин.
Голямата драма на "тризвездните" е, че стават неузнаваеми, когато излязат срещу слабаци, но за сметка на това държат едно прилично ниво и като цяло печелят срещу по-именитите. На фона на изброените по-горе издънки стоят и победите срещу Литекс (на два пъти - за първенството и Купата), Левски, Локомотив (Сф) и Славия, както и над московския Динамо в Лига Европа, при това след блестяща игра.
Именно поради това смятам, че докато не бъдат наложени новите футболисти и оттам да се види дали ще има промяна в една или друга посока, ще гледаме същия ЦСКА от последния сезон.
По пътя на тази логика очаквам "армейците" отново да доминират в предстоящото "вечно дерби" в неделя, така както беше в последните две издания, в които за 180 минути "сините" имаха може би един или два удара въобще в очертанията на "червената" врата. Ако не друго, то тези футболисти на ЦСКА могат да се мотивират в такива сблъсъци. И е далеч по-вероятно да бият Левски, та дори да влязат за втора поредна година в групите на Лига Европа.
Но преди да видим какво могат новите, няма как да се каже категорично, че в края на месец май, догодина, ще бъде вдигната 32-ата титла, защото никой не може да гарантира, че няма да се стъпи накриво срещу Академик (Сф), Видима-Раковски или Калиакра.
Принципно ЦСКА разполага с потенциала да стане шампион. Но при точно определени обстоятелства в чисто спортно-технически и управленчески план. Както и при нова физиономия, изградена от нови лица. Сегашните си ги знаем...
