След колебливото начало сега вече показвате много силни игри...
- Всичко си има обяснение. Аз пристигнах в отбора в разгара на подготвителния период, месец и дори по-малко преди началото на сезона. Не знаех как играе тимът, а и всъщност никой не знаеше, защото се създаваше нов отбор. Трябваше да намеря точното място за себе си на терена, да свикна с новите си партньори. Това отне определено време.
Навярно, като национал на България очаквахте, че ще имате и гарантирано място в стартовия състав? Как се чувствахте оставайки резерва понякога?
- Нормално. Кой да започва срещата решава треньорът. Разбира се, много ми се играеше и то не само по едно полувреме. Но на наставника ни му трябваше време за да разбере на какво е способен всеки един от тима, защото имаше много нови футболисти. В същото време аз усещах позитивнот отношение на треньора Шевчук и знаех, че покажа ли добра форма - ще бъда и титуляр. Така и стана.
В интернет сайтовете ви наричат ту ляв, ту централен полузащитник. Защо в Алания играете в дясно?
- Може би някой ме е видял вляво или в центъра на халфовата линия и е сметнал, че играя на тези позиции. Моята любима позиция на терена е по десния фланг.
Как избрахте днешното си амплоа на полузащитник? Повлия ли на това какъв пост е заемал и знаменитият ви чичо в българския национален тим Йордан Лечков?
- Чичо ми наистина повлия на кариерата ми. Дори имах щастието да играя редом до него в тима на Сливен в началото на века: той приключваше кариерата си, а аз тъкмо прохождах. Той ме съветваше да премина в московския Спартак, но както виждате озовах се в Алания.
По информация на различни медии интерес към вас са имали не само от Спартак, но и от ЦСКА (М), ФК Москва, Шахтьор (Донецк) - все клубове, които са доста по-именити от Алания. Защо преминахте имено във Владикавказ?
- Имаше доста слухове за интерес от Русия и Украйна. Особено голямо бе желанието ми да заиграя при московските „армейци", които са много известни в Европа. Но конкретно предложение към моя агент дойде от Алания. Може би другите кандидати са се отказали заради завишената ми цена поставена от клуба ми ЦСКА (София).
На предишния ви тим му предстои поредно участие в Лига Европа. Защо сменихте най-успешния на европейска сцена български клуб с Алания, на който не знаехте потенциала?
- Но сега вече го знам. След няколко сезона Алания спокойно ще се бори за участие в Лига Европа. А напуснах ЦСКА, защото исках да играя в по-силно първенство.
Веднъж вече играхте в чужбина, но за цял сезон в Щутгарт изиграхте само един мач. Този неуспешен опит не уби ли желанието ви да играете навън?
- Не мисля, че опитът бе неуспешен. Когато се озовах в Щутгарт аз бях много млад и трябваше да се конкурирам със звезди от ранга на Кевин Курани и Александър Хлеб, което бе много сложно. А и на моята позиция играеше много силен играч като Кристиан Тиферт. Работата с такива футболисти обаче ми бе от голяма полза.
Преди да подпишете с Алания посъветвахте ли се с някой от българите, играли или играещи в Русия?
- За съжаление, аз лично нямах познати сред тях и се наложи сам да взема решение.
Какви са най-силните ви качества и какво трябва да подобрявате в играта си?
- Козовете ми са дрибълът, скороста, нелошият удар, докато с глава по-добре да не играя, защото нищо не се получава.
Прозвището ви в Алания навярно е „Ваня"?
- Не. Българите в тима с името Иван сме двама и за това на мен най-често ми викат „Стоян".
