- Наско, полусезонът в Югоизточната "В" група приключи. Двубоят срещу Нефтохимик последен ли бе за вас с екипа на Ботев?
- Не може да се каже със сигурност. Все още не съм разговарял с мениджъра си и с ръководството на клуба. Вероятно ще имам разговори по този въпрос с новия собственик г-н Цветан Василев, все пак той е финансовият ни благодетел.
- Какво е личното ви желание?
- Искам да остана в Пловдив. Чувствам се щастлив и не виждам причина да напускам.
- Не може да няма интерес към вас от други отбори.
- Чувам отляво-отдясно, но засега не знам дали има конкретни оферти. Бих приел само предложение, което наистина си заслужава. Ясно осъзнавам, че в нито един отбор няма да имам гарантирано титулярно място. Желанието ми е един ден да играя в класен чуждестранен клуб, а това не се постига лесно. Млад съм и пред мен има достатъчно време.
- Превърнахте се в головата машина на Ботев. Вкарахте 29 гола за първенство и 5 за купата. Във "В" група тези попадения каква стойност имат?
- Не са нито много, нито малко. Аз не се задоволявам с постигнатото. Амбициите ми са винаги за повече. При положение че остана в Ботев и пролетта, ще се постарая да приключа първенството с поне 60 гола.
- По-лесно ли се вкарва в трета дивизия?
- Поне на мен ми е лесно, но осъзнавам срещу какви отбори играем и не се заблуждавам, че съм постигнал кой знае какво. Головете ми се дължат на силното предстaвяне на целия отбор, защото футболът е колективен спорт.
- Да, но при аматьорите се играе доста по-грубо.
- Определeно футболът е по-твърд, но няма чак такива грубости.
- Ще подобрите ли рекорда на Дормушали Саидходжа от 6 гола в един мач с екипа на Ботев?
- Ако ми се удаде възможност, ще опитам да го подобря. Но не съм си го поставял като цел. Важното е отборът ни да се развива, а аз да правя това, което умея най-добре, а именно да бележа.
- По наследство ли се предава головият нюх, който притежавате?
- Изглежда, е така. Според мен голаджията се ражда. Това не се учи.
- Какво ви накара да се завърнете в България и да приемете офертата точно на Ботев, който бе принуден да премине през чистилището на "В" група?
- Не бях играл футбол една година заради тежка контузия в коляното. За мен беше най-добре да се завърна на терена от по-ниско ниво и да навляза по-бързо във форма. Сигурен съм, че взех правилното решение и не съжалявам. Тук ми подадоха ръка в труден за мен период. Ботев ще остане в сърцето ми завинаги.
- Изненада ли ви топлото посрещане на публиката? Може би Ботев е отборът с най-голяма посещаемост в България.
- В клуба бях приет изключително радушно. Разбирам се отлично с всички. А публиката на Ботев ме удивлява. Феновете са невероятни. Тяхната всеотдайност и подкрепа са от значение не само за отбора, но и за футбола като цяло. Видяхте на стадион "Лазур" каква невероятна атмосфера имаше. Запалянковците са изстрадали толкова много през 10-годишното управление на Димитър Христолов. Пловдив като град и тези фенове не заслужаваха случилото се на Ботев. Тепърва обаче предстои възходът на отбора.
- През лятото имаше вариант да се завърнете в родния си клуб Левски, какво се случи?
- Наистина имаше такава възможност. В момента обаче ме интересува единствено Ботев. Не искам да коментирам темата за сините. На Герена разполагат с изключителна голова машина в лицето на Гара Дембеле. Исмаил Иса също е много талантливо младо момче. Пътят ми към Левски в момента е затворен.
- В ЦСКА има доста нападатели, но ялови. Ако червените ви отправят оферта, ще приемете ли?
- Предпочитам да спра с футбола, отколкото да отида в ЦСКА. Този трансфер е немислим. Още от малък не харесвам този отбор.
- Говори се, че Локо (Пд) са ви направили предложение, което включва допълнителен бонус 5000 лева за всеки гол?
- Няма никакъв шанс да отида на Лаута. Никога не бих извършил такова предателство. Не мога да предам нашите невероятни фенове. Парите са важна част от живота на всеки човек, но не и в подобна ситуация.
- В Леверкузен продължават ли да следят развитието ви?
- Предполагам да.
- Съжалявате ли, че в Германия не успяхте да се засечете с Бербатов?
- Митко е невероятна класа. Наистина съжалявам, че не се засякохме в Леверкузен. Щеше да е добре, ако имах подкрепата на мой сънародник там. Пожелавам му да е жив и здрав и се надявам един ден да играем заедно в някой класен европейски отбор.
