Настане март,
Слънце над Манчестър изгрее,
Подписи обсипят договора бербатов,
Данчев сияе, Дия се смее,
Съра вече и титуляр го пуска...
Нова теория все повече намира място из задимени кафенета и кръчми на София. Хората опитват да си обяснят защо втората най-обсъждана фигура в държавата (наздраве, господин премиер!) продължава да е периферен играч в Манчестър Юнайтед. Понеже сме българи, понякога обсъжданията имат доста нездрав характер. Не всеки е чак толкова искрено щастлив да види Бербатов да успява. Затова сега е удобно време да вкараме виц и насмешка в ситуацията му на твърда резерва.
Но по-важното е: Какво наистина се случва с най-добрия футболист, който сме показали на света през новия век?
Та тази нова теория за Митковото положение е следната. Вече е март и трябва да влезе в сила клаузата към договора на нападателя, с която Юнайтед автоматично удължава контракта за година. В нея обаче са записани сума подточки и условия, сред които може би има и такова за брой изиграни мачове през последния сезон преди активирането на клаузата. Вероятно тази цифра е обвързана с една друга - на финансовите условия на новото споразумение. С други думи - ако Бербатов изиграе 20 мача като титуляр, новата му седмична заплата ще е с 10-20 хиляди по-висока. А ако, както се случи, е резерва в еди какъв си процент (над 50 примерно) от двубоите, запазва досегашното си възнаграждение, а може би дори приема намаляване.
Не е теория на конспирацията. Такива случаи историята помни предостатъчно. Разбира се, че клубният интерес е по-важен от този на един играч. Освен това Бербатов е деликатна тема за Юнайтед и с това, че трудно може да бъде „избит" като инвестиция. Негова продажба през лятото би донесла най-много десетина милиона, на фона на 30-те, платени преди 4 години. А и за да има продажба, клаузата все пак трябва да влезе в сила. Защото ако през юни Бербатов няма договор, той си заминава като свободен агент.
Може и да е само теория. Защото има и тенденцията Бербатов да играе основно в мачове от категорията „задължителни" за отбора. Не го виждаме срещу Челси, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм и Манчестър Сити. Влиза обикновено срещу Уигън-ите и Стоук-овете на Висшата лига, където с лекота вкарва и прави нещата да се случват. Явно Фъргюсън е сортирал играчите си на отряди, всеки със своята мисия и готов за определени мачове. Ще има тежка битка в Ливърпул - трябва му кореецът Парк, който не спира да тича и след края на мача. Трябва му Рууни, когото могат да ритат и блъскат, без това да наруши вътрешния му мир и душевност. Трябват му Скоулс и Гигс, които дори на преклонната си за футбола възраст някак намират сили да издържат на най-тежкото напрежение. Рутина и опит.
Все пак би било хубаво насред лошото, ако теорията се окаже вярна. Защото след влизането в сила на тази прословута клауза, Бербатов би трябвало да заиграе по-често.
В неделя знаково се срещнаха Тотнъм и Манчестър Юнайтед, двата отбора представили българската деветка на Англия, а и на света. Тъжно е да се сетим, че допреди четири години той бе нападателят, около когото на Острова се пишеше и коментираше всяка седмица. Как отигравал топката като с ръкавици, какъв гол вкарал, колко асистенции имал. Сега дори вестник „Манчестър ивнинг нюз" го позабрави. Не че на Бербатов му пука, той отдавна е над суетата да види името си във вестника. Дори напротив, страни от медийни изяви. Но е притеснително, че футболът, който играе, е далеч от очите на хората. Дано след историческия месец март отново го виждаме повече на терена, отколкото горе на зида, където седят резервите на „Олд Трафорд".
В противен случай може би е време за промяна. Защото краят е далеч, Бербатов има поне 4-5 години футбол в краката си. Те са доста свежи, защото напоследък основно тренират, нямат натрупана умора от маратона от мачове. И могат пак да заиграят както си умеят, но някъде другаде.
Март дойде. Чакаме отговорите.
