Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От ЦСКА бяха длъжни да сменят припадналия Рафаел Енрике

"Армейците" рискуваха здравето на своя футболист, който свърши прекрасно работата си на терена - но заслужаваше ли си рискът? Снимка: LAP.bg
"Армейците" рискуваха здравето на своя футболист, който свърши прекрасно работата си на терена - но заслужаваше ли си рискът?

Течеше 53-а минута на мача между ЦСКА и Черно море, когато най-добрият до този момент играч на "червените" Рафаел Енрике се строполи в безсъзнание на терена.

Това се случи, след като бразилецът удари много лошо главата си в бедрото на футболист от варненския тим. Енрике лежа припаднал цяла минута, след това медиците го вдигнаха на крака. Той продължи участието си в двубоя, игра страхотно и предизвика дузпата към края, с която ЦСКА спечели с 1:0.

Малцина обаче се запитаха - редно ли е футболист, изпаднал в безсъзнание, да продължи да играе? Дали не е получил мозъчно сътресение? Някой ще махне с ръка - какво пък толкова. Нали Енрике издържа до края, че и на всичкото отгоре даде интервю, след като беше обявен за №1 в мача. Само че нещата не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед.

Още през 2015 г. ФИФА и УЕФА изработиха протокол за подобни случаи, в който черно на бяло пише, че и при най-малките съмнения за комоцио футболистът незабавно трябва да бъде сменен. Защото животът и здравето на играчите са най-важни.

Като симптом за комоцио на първо място в същия протокол се сочи загубата на съзнание, точно какъвто беше случаят с Енрике. Документът е категоричен - веднъж припаднал, футболистът трябва да бъде сменен. Може да се направи и тест на паметта с въпроси като „Кое полувреме се играе в момента?", както и проверка дали е способен да пази равновесие.

Едва ли знаете, че в момента във футболна Европа широко се обсъжда случай, подобен като този с Рафаел Енрике от ЦСКА. Само преди седмица в Тбилиси играха Грузия и Швейцария. В 24-ата минута Табидзе и Фабиан Шер си удариха главите във въздушен двубой. След което швейцарецът, точно като Енрике, падна в несвяст на земята.

По логиката на здравия разум, Шер трябваше веднага да излезе от игра. Но след няколко минути успяха да го свестят, а лекарят на швейцарския отбор му позволи да продължи. „Сам поисках да остана на терена и да помогна на отбора", обясни и самият футболист.

Но само няколко дни по-късно се оказа, че заради мозъчната травма Фабиан Шер е неспособен да участва в следващия мач срещу Дания. И това, че са го оставили в игра, е скандално и непростимо.

„Шер не биваше да продължава в никакъв случай!", заяви по този повод и Алън Шиърър, бившата звезда и голмайстор на Нюкасъл, където в момента играе Фабиан Шер. А в последвалия дебат се оказа, че подобни случаи, когато медицинските екипи нарушават грубо правилата и рискуват здравето на играчите, вместо да се усъмнят в получено мозъчно сътресение, въобще не са чак толкова редки.

Но в името на победата някои медици пренебрегват здравето и сигурността на състезателите.

Помните ли например финала на Световното през 2014 г.? През първото полувреме германският халф Кристоф Крамер си сблъска главата с аржентински футболист. Изпадна в безсъзнание, но лекарите на Бундестима решиха, че е способен да продължи. Нали залогът беше световната титла? Крамер уж изглеждаше в ред, но 14 минути по-късно отиде при италианския рефер Никола Рицоли с въпроса „Господин съдия, това финалът на Световното първенство ли е?" След което веднага го смениха, а по-късно Крамер призна, че в паметта му се губи доста време. И това беше един от случаите, които накараха ФИФА и УЕФА да приемат протокола за мозъчните сътресения.

А в последния финал на Шампионската лига между Реал Мадрид и Ливърпул, вратарят на английския тим Лорис Кариус получи комоцио след удар в главата от Серхио Рамос. Той дори не изгуби съзнание и така медиците не се усъмниха. Но след това му вкараха два евтини гола, с които Ливърпул загуби.

По-рано този месец докторите смело оставиха в игра и вратаря на Лион Антони Лопес, който си удари лошо главата в крака на играч от Барселона. Само няколко минути по-късно Лопес се почувства зле и излезе. Същото стана и с вратаря на Наполи Давид Оспина в мач от Серия "А" - остана да играе с бандаж на главата, за да припадне малко по-късно на терена и да го откарат в болницата.

Това нямаше да се случи, ако се спазваха протоколите на ФИФА и УЕФА, въведени за подобни случаи.

В ситуации като тази с Енрике, Шер, Лопес и Оспина, лекарят на отбора има на разположение три минути, за да се увери в състоянието на пострадалия играч. И при най-малко съмнение за мозъчно сътресение, той трябва да изиска смяна. Лекарят, не треньорът!

Неврологът Емануел Оран разяснява, че при взимането на решение за изваждане от игра в никакъв случай не бива да слушат какво им говори състезателят. „Много често той ще ви каже, че му няма нищо и се чувства добре", казва медикът.

Освен това във футбола няма ВАР за подобни ситуации и медицинските екипи не са наясно какво точно се е случило, когато им се наложи спешно да влизат на терена. В американската хокейна лига НХЛ например има лекар или бивш хокеист, който веднага гледа видеоповторение на инцидента и също може да се намеси, ако се усъмни, че ударът е възможно да причини мозъчно сътресение. Подобна практика съществува и в ръгбито.

Но във футбола играчите все още се считат за някакви воини, които - ако се налага - трябва да умрат на терена. И в чужбина, и у нас. Дано поне Рафаел Енрике да няма последствия за здравето си от това, че го оставиха да играе.



Най-четените