Автобус към величието

На 1 юли 2003 г. Роман Абрамович официално стана собственик на Челси и обяви в едно от малкото си интервюта: „Отборът ще има световна доминация и ще спечели всички купи за най-много  десетилетие". Нарече клуба „велик", което бе странно тогава. Създаден през 1905 година, Челси дори не бе най-голям в Лондон, да не говорим за Англия и Европа.

На 19 май 2012, девет години без петдесетина дни по-късно, Роман Абрамович получи от Дидие Дрогба на трибуната и вдигна Купата на европейските шампиони - най-великият трофей, който е измислен в клубния футбол. Руският милиардер изпълни обещанието си, въпреки че това му струва огромен финансов ресурс. Сега „сините" са крале на Лондон с единствената купа на шампионите, печелена от отбор в столицата. Крале са и на Европа, а в Англия вече са със статут на гранд.

За тези девет години Челси спечели три титли, което е точно три пъти повече от броя на триумфите във времената преди Абрамович (едно злато през 1955).  Клубът вдигна гордо четири пъти Купата на Англия, а за 98 години история преди идването на Роман бе печелил трофея общо три пъти. Добавете две Купи на лигата, две Суперкупи на Англия, два финала и шест полуфинала в опита да се спечели Шампионската лига. Да, Челси се превърна в гранд на Англия и Европа след 2003 г. Но истинската легитимация за величие, за безсмъртие във футбола, е Купата на европейските шампиони. Нея случайни отбори не я печелят, семейството е отбрано.

Паркирали автобуса. Играли в глуха защита, рушали, убивали футбола... Чухме мнения за дефанзивната тактика на Челси срещу Барселона и Байерн. И то си беше така, не беше автобус, ами направо "дабъл декър" - лондонски двуетажен рейс!

Може и да не беше красиво, но бе ефективно. „Автобусът", паркиран да спира ударите на баварците, прати Челси сред колосите на футбола. А и в стил, че историята  помни само победителите, особено в тази игра, мислите ли, че след три години някой ще помни как точно Челси е вдигнал тази купа?

Абрамович ръкопляскаше от ложите на „Алианц арена", наблюдавайки фойерверките по награждаването. Церемонията му е изглеждала и като официализиране на проекта за 1,1 милиарда евро, който развива от 2003. Толкова му струваха купуването на клуба, погасяването на дълговете, трансфери и заплати на звезди като Фернандо Торес (60 милиона евро), Дидие Дрогба (30 млн.), Микаел Есиен (30), Андрей Шевченко (30), треньорите, новата тренировъчна база, хотелският комплекс...

На терена в Мюнхен се защитаваха здраво и удържаха победата 14 играчи, привлечени за 250 милиона евро. Отсъстваха наказаните Мейрелеш, Рамирес и Иванович, които струват още към 50 милиона. А колко още играчи за по над 20 милиона минаха и заминаха през клуба за тези девет години...

Един от тях - Ариен Робен, пропусна да убие мечтата на Абрамович, както щеше вероятно да стане, ако бе вкарал дузпата за Байерн в продълженията. Робен изкара три сезона в звездното семейство на Роман, стана и два пъти шампион.

Това е цената на световна доминация. За девет години Челси постигна около десет пъти повече, отколкото за почти век преди да дойдат парите на Абрамович.

За абсолютно пълна колекция, Роман очаква още два трофея, но те далеч не са толкова важни, колкото купата от Мюнхен. До декември тази година Челси ще играе с Атлетико (Мадрид) за Суперкупата на Европа и на Световното клубно първенство (съперниците още не са известни). Догодина през юли обсебеният от въжделение за световна доминация руснак ще отпразнува девет години в клуба. И спокойно може да се похвали, че е постигнал целите си.