Футболът е проста игра за умни хора. Всички сме го чували, звучи логично. В днешния свят на футболни личности тип Уейн Рууни, втората част от сентенцията изглежда малко лековата. Но за умни или просто находчиви, футболът със сигурност е игра за тези, които умеят да си пробиват път. Българската версия на играта има малко по-различни закони. Тук футболът е сложна игра за „играчи". От ония, другите. Но между истинските се появиха и доста ментета през годините, а успехът на някои от тях не спомага да вдигнем мнението си за родния футбол.
Грег Ментето. Закачливо започваме от този, който си ходи с прякора. Този френски елемент се появи в ЦСКА през 2009 г. и донесе DVD-та с невероятните си голове за ПСЖ и Бока Хуниорс. Имаше и запис на цял мач за Суиндън, след който мениджърът го хвали доста. Сериозен нападател бе този Грег Акселрод, нищо, че всъщност не бе професионален футболист. Човекът обаче наистина е минал проби в Суиндън и Норич, където дори е бил близо до договор. Но след само една тренировка с ЦСКА окото на Любо Пенев бе достатъчно и човекът си тръгна, натоварен и с прякор на български, който едва ли ще разбере. Любо го кръсти Ментето.
Емил Наков. Защо започваме от този индивид ли? Ами той беше в зората на най-бурните събития във футбола ни. Наков излезе на терена (буквално) с черното си кожено яке на мутра през 1997 г., когато с още няколко едри момчета прекосиха игрището и влязоха в съдийската стая на „Герена" на почивката на един мач Левски - Литекс. Тогава на сините фланелки грееше ВИС-2. Биеше се в гърдите, че е левскар. После стана от друг Левски - кюстендилският. Защото босът му Георги Илиев реши да прави футбол там. Когато мафиотът премести интересите си в Локомотив (Пд), Наков се появи и там, пак като някакъв директор, изпъчен до ултрасите като запален локомотивец - поне трето поколение. Като свършиха парите и си отиде началството, грубоватият директор потъна вдън земя. За да допринесе сериозно за фалита на един от безбройните Пирин-и миналата зима.
Иво Тонев. Един ден в някоя книга за историята на Левски ще пише: Как този човек стана директор в клуба? Няма обяснение, ако, разбира се, не гледаме извън микрокосмоса на футбола. Човекът бе счетоводител на Локо през 90-те, раздаваше заплатите физически във времената, когато дебитните карти бяха твърде сложни за използване от футболистите. Толкова добре е работил, та докараха с Гигов един от големите ни клубове до просешка тояга. Само че, като доказателство, че у нас дори и ментата успяват, ако са човек на някой, Тонев сега е важен държавник. И горд и изпъчен директор на Левски.
Емил Костадинов. Жалко, че името му попада тук. Тотално се разграничавам от времето, в което беше футболист. Емо бе един от най-големите играчи, които България е раждала и има основен принос и до днес у нас да има футбол. Защото без онези два гола на „Парк дьо Пренс" нямаше да има „американско лято" и еуфория, която продължи да ни влачи поне десет години. Като ръководител обаче Костадинов е пълен провал. Четири пъти уволняван от ЦСКА, в БФС седи вероятно само, защото е кумец на Боби Михайлов... Никой не може да каже какво точно прави Емо, каква е ролята му в Изпълкома. В биографията му остава и гафът с отнетия лиценз на ЦСКА за евротурнирите през 2008 г., където поделя вината с един друг колосален участник в този списък.
Александър Томов. Вероятно най-големият в тази отбрана компания. Невероятната му способност да върви по тънко въже като фокусник го е запазила жив за 20 години непрестанни лъжи и в политиката, в икономиката, че и във футбола. Построи пясъчна кула с добра обвивка през 2007-2008 г., когато ЦСКА изглеждаше сякаш гради силен отбор за европейски пробив. Така го изгради, че по чудо получи право да играе в „А" група. Томов до последно не спря да обяснява как от Индия се задават няколко слона, пренасящи милиарди за клуба. После парите се криеха под „Кремиковци", после в лондонски банки. Но накрая полицаи спасиха този Остап Бендер от феновете, които го нападнаха с искане за линч.
Ивайло Дражев. Неговата история е просто невероятна. От кандидат за кмет, само за шест месеца отиде в затвора. Но преди това бяха великите времена на незабравимия отбор Черноморец Бургас (София), който се събираше с таксита преди мач и отнасяше по 5-6 гола от съперниците, които не се потяха. Дражев се прочу и непрестанните си пресконференции срещу ръководството на БФС, както и със скандала, когато не го допуснаха до залата, въпреки че беше кандидат за президент на централата. Страхотно менте.
Георги Илиев-Майкъла. Добре поне, че не се занимава пряко с играта, а само я коментира. Но е малко като онези папагали, които повтарят отстрани всичко чуто-недочуто. Защото версията, създадена в медиите, че е човек с мнение и не се притеснява да го каже, рухва, ако прочетете 4-5 поредни негови изказвания. Често си противоречи и се оплита.
Драголюб Симонович. Черешката върху тортата. В неговия случай - по-скоро върху коктейлчето с водка и портокалов сок. Дуци е класическо менте, което пак някои медии опитаха да изкарат невероятен футболен специалист. Разбирал играта, както никой друг у нас. Само дето Сливен и Спартак (Вн) потънаха в „Б" група, след като се сблъскаха с методите му, а в Ловеч, където дълго бе на хранилката, не искат и да го чуят. Сега някой го набута на „Титан" и ЦСКА, където звучи невероятно да изкара до лятото. Въпреки че има сходни интереси с шефовете си, свързани с бутилки и чаши. Освен това е прочут из цяла София с това, че не ви дължи пари само, ако не ви познава. Харизматичен, способен да омайва хората, опитващ се да копира Остап Бендер или поне Сашо Томов. Трудна работа.
