Слоганът "изберете българското" е пословичен и смислен в доста сфери от ежедневието ни. Похвален и без излишна патриотарщина, бихме добавили. Там, където е на място.
Но във футбола на тази територия звучи кухо. Разбира се, на всички ни се иска да гледаме национален отбор на големи форуми (особено, когато за тях се класират кажи-речи всички други), а съставите на Левски, ЦСКА, Лудогорец и останалите ни водещи отбори да са пълни с имена, завършващи на -ов и -ев.
Това ще означава, че имаме работеща система на футбол в отлично здраве.
Дано един ден в недалечното бъдеще това да е реалност. Сега не е. И като погледнеш фактите дори само от това лято и началото на есента в новия сезон на българския футбол, слоганът "изберете българското" ти се струва все по-далечен.
Вижте състава на националния отбор за четирите мача в Лигата на нациите. Има неща, които те карат да повдигаш вежди.
Например присъствието там на Иван Турицов, който след сезони като почти твърда резерва в ЦСКА, сега се подвизава в грузинския Динамо Батуми. Или като това на нападателя Владимир Николов, който вероятно вече не помни кога за последен път е вкарал гол в официален мач. Не са само те, нещата са много притеснителни като "материал", особено в офанзивен план, зоните на креативни полузащитници и нападатели. Там виждаме хора, които или не играят редовно в клубовете си, или го правят на далеч под средното европейско ниво като лиги и отбори.
Това е група играчи, която не може да е заплашителна дори за Естония, Люксембург и Исландия - съперниците ни в Лигата на нациите. Това е положението, нямаме класа - няма какво да го увъртаме.
Да видим обаче и нещата извън терена. България има един треньор в някоя от силните лиги на европейския футбол. Станимир Стоилов в турския Гьозтепе. Друг просто нямаме. Водещите ни отбори са с треньори-чужденци, като такъв се чака и в ЦСКА, след като двата периода на Александър Томаш и Христо Янев приключиха. Хулио Веласкес прави Левски да изглежда като друго ниво на моменти, при това без "сините" да са блестящи. Просто добре разработена система, в която всеки си знае мястото. И това е стандартът, който имаше преди Лудогорец, и който търси сега ЦСКА. Търсят го пак с треньори от чужбина. Не виждат у нас такива, които да го достигнат.
Спортен директор в Левски от 14 септември реално е Еду Гаспар - човек със сериозна репутация в европейския футбол. Само може да е позитивно за някого като Георги Костадинов, още в първата му година в новата роля на директор, да се учи от такъв човек. Но голямата сила е в треньора, а той е испанец. Не българин. Ако може някой да се научи и покрай него - чудесно.
В ЦСКА имаше от кого да се учат нашите си български кадри, но Пауло Нога си тръгна след няколко месеца у нас. Вероятно разбра, че не просто никой не иска да се учи от него, а май опитват него да го поучават. Ще видим върху кого ще падне изборът за треньор, но е очевидно, че няма да е българин.
Лудогорец си действа с вътрешен ресурс, но и там роли като спортен директор никога не са били важни. Решенията се взимат един етаж по-горе. И този клуб ще посегне към чужденец за треньор и връща хърватина Йовичевич, а и отдавна е доказано, че ядрото на отбора при най-успешните му сезони бе от асове с чужди имена.
Но ако ще се правят големи неща и ще се работи модерно, структурирано и с визия, трябват кадри с познания. Къде ги в българския футбол?
Стилиян Петров е такъв, при това минал и през специализирани курсове в УЕФА за това как се управляват процеси във футбола. Въпросът около него е не дали, а кога ще влезе в него с пост. И дали ще е в ЦСКА, където каза, че единствено би работил на клубно ниво. Или в БФС, за където не може да не продължава да има аспирации.
И горе-долу това е. Готови кадри нямаме от терена до ложите и местата за хората с костюми. Със свещ да ги търсиш тези, на които можеш утре да довериш спортния проект на клуба си. Ако изобщо имаш такъв, разбира се.
Няма ги сега, но не е невъзможно да ги има утре. При хора като Еду, защо да не се появят българи, които да "вземат" необходимото да са следващите на постовете им?
На теория - наистина защо не? На практика... По-скоро го казваме с надежда, а не с увереност, че се случи.
Но все от някъде процесът трябва да започне да се случва. Без ръководители и проект няма как да има силни треньори и тренировъчен процес, а без тях - как точно да се произведат играчи на необходимото ниво?
И да са конкурентни на тези, които излизат от "фабрики" като хърватската, например?
