Краят на сагата с емблемата и активите на ЦСКА даде много отговори, но отвори още поне толкова въпроси. Мнозина се гмурнаха в морето на щастието, други - на злорадството, трети тръгнаха да избиват комплекси, а имаше и такива, за които нищо не се промени.
Както пише Елин Пелин: една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
И с тази история е така: сега в „червения" стан хем е спокойно, хем приятно - на „Армията" се настаниха едновременно и истината, и лъжата...
Моралният акт по изваждането на реални пари за абстрактни активи като емблемата, марката, историята и всичко прилежащо със сигурност е най-голямата победа на Гриша Ганчев и проекта му.
Такива неща в България не се случват, дори в чужбина рядко някой ще се наеме да плаща масрафа на друг. Хората, които в момента са на „Армията", доказаха емоционалния си ангажимент към привържениците и каузата, а това значи много. Футболът е за феновете и Ганчев показа, че го е грижа за тях. Спор няма и вече не може да има. Друг въпрос е, че това действие доста закъсня, а забавянето нанесе колосални щети сред армейската общност. Но за това после...
Втората неопровержима истина е, че за първи път в българския футбол се вадят накуп много пари за нематериален актив.
Всеки може да си чеше езиците за свещените четири букви, за петолъчката, за митичната фланелка и какво ли не, но никой досега не си бе плащал за удоволствието да ги притежава. Пазарът си е пазар и той определя кое колко струва - а сега за първи път черно на бяло установихме, че марката „ЦСКА" има пазарна стойност. Дали тя ще донесе някакви изгоди за притежателя си е отделен въпрос и зависи от политиката и управлението на клуба. Факт е обаче, че вече доказано в българския футбол има поне един символ, за който са платени пари. Това си е революция.
От тук произтича и следващото недвусмислено заключение - клубът направи силна заявка за приемственост на фалиралото АД, с всичките му активи и пасиви. Дали с легалната емблема на гърдите ЦСКА ще започне да печели реални пари е трудно да се каже, но не е сложно да се прогнозира, че тези 8 милиона, платени към кредиторите, вероятно ще набъбнат, даже доста.
На опашката вече се тълпят стотици кандидати за парче от баницата, задават се нови дела и съдебни сапунки, а фактът, че напук на това Ганчев и хората му продължават напред, е похвален.
В днешно време е лесно да се биеш в гърдите, че ти си ЦСКА, но е страшно трудно да го докажеш. А плащането на емблемата беше стратегически ход. Шефовете на „Армията" показаха, че не ги е страх да скочат в огъня и заслужават уважение.
Безспорно най-ключовият момент в цялата история обаче е консолидацията на „червените" привърженици. Няма как да се изчисли какъв ще е реалният ефект в национален мащаб, но със сигурност по трибуните ще се усети. По-важното в цялата работа е, че „завръщането на емблемата" връчи в ръцете на феновете изключителен морален коз. Бъдете сигурни - дори хардлайнерите са изпитвали някакви угризения на съвестта, дълбоко скрити зад фасадата на привидната си непоколебимост. Това вече е в историята - те вече съвсем убедено и аргументирано могат да твърдят, че клубът, който подкрепят, е ЦСКА. Или поне има много по-общо с ЦСКА от всеки друг. Процесът на идеологически, морален и ценностен разкол бе париран. Ако днес някой има дилема кое ЦСКА да подкрепи, може да я разреши много по-лесно, отколкото преди 11 октомври.
Наред с това обаче на щастливите младоженци трябва не трябва да им се спестяват и доста нелицеприятни констатации, които дори плащането на емблемата не може да прикрие.
Ще започнем с това, че случилото се през изминалата седмица няма как да е индулгенция за затриването на оригиналното дружество. Напротив - двугодишното забавяне на плащането на тези 8 милиона лева отвори огромна рана, която тепърва ще бъде лекувана. Елементарно е да се запитаме защо сега може, а тогава не можеше? Дали Ганчев и екипът му просто не тестваха нервите на съперниците? Дали не таяха надежди отсреща да се откажат, за да си спестят едни 4 милиона евро (между другото сума, която в днешния футбол не е кой знае какво)? Дали - ако други кандидати нямаше, щеше да бъде изваден и един лев?
Активите можеха да си стоят в НАП не 2, а още 22 години, а шефовете на ЦСКА да се крият зад удобния параван, че не са длъжни да плащат дълговете на „Титан" и Сашо Томов.
И какво пречеше да се оздрави оригиналното акционерно дружество, щом ще се вадят пари за емблемата?
Чиста демагогия са твърденията, че времето на транзакцията няма значение - има, при това огромно. Причината е, че в първия случай нямаше да има съмнения, алтернативни клубове, тирета, разделение, юридически врътки и „червена" гражданска война. Точно това гледахме през последните 2 години, а още пред лятото на 2016 г. процесите на дезинтеграция можеха да бъде пресечени.
Друг слаб пункт в тезата на новоизпечените собственици на емблемата е, че клубът автоматично става правоприемник на ПФК ЦСКА АД. Премахването на тирето и пришиването на ревера на 31 титли няма как да се случи просто така - за това се изисква официално признание от международните институции, а не някаква депеша от Българския футболен съюз.
Пред което има доста пречки - в последните 24 месеца УЕФА многократно получаваше уверения от адвокатите на Ганчев (включително в официална кореспонденция), че клубът на „Армията" няма нищо общо със старото ЦСКА и всъщност е Литекс, но с друго име и седалище.
Сега плочата трябва да се обърне и чиновниците в Нион да бъдат убеждавани в обратното. ФИФА, която между другото в момента затяга драстично контрола върху трансферната политика, пък неизбежно ще повдигне въпроса за дълговете на оригиналния клуб. А тогава работата ще стане много, много дебела...
Ето защо е здравословно по тези теми на „Армията" да не се изказват неподготвени, а и да поснижат малко тона към всички „неверници". Въобще посланията, които се чуват тези дни от Борисовата градина, оставят усещането за реваншизъм и желание за раздаване на присъди. Отстрани изглежда сякаш Бастилията е превзета, Мария-Антоанета е качена на гилотината и враговете на народа са победени. Хайде, за феновете е разбираемо - те бяха лъгани предостатъчно и им е простено да прекрачат границата на вълната на еуфорията.
Отговорните фактори в клуба обаче се държат като окръжни прокурори и някак си не им отива - браво за емблемата, но всички помним какво направихте и миналото, и най-вече по-миналото лято...
Не на последно място - очакванията за невиждан скок в посещаемостта и финансовите приходи от феновете са за наивници. Ентусиазмът по трибуните ще трае известно време - до първия сериозен провал на терена, след което всичко ще се върне по старому. А въпросът колко пари е склонен да извади българският (и в частност армейският) фен от джоба си за футбол е реторичен - спомнете колко хора си купиха акции на клуба преди време.
Тогава ЦСКА пак трябваше да бъде „спасяван"...
