Дълбоко из горите на Азорските острови и по-точно на остров Сан Мигел буйната им зеленина бавно и сигурно поглъща зловещо изглеждаща сграда.
Зданието изглежда по-скоро като изоставен затвор или санаториум за душевно болни, макар че всъщност е било предвидено да бъде пищен петзвезден хотел, бисер на португалския туризъм.
Бетонното чудовище, зарязано на произвола, носи името "Монте Палас".
Проектът за хотела е още от 70-те години на миналия век, но строежът е завършен чак в началото на 80-те.
Архитектите създават фасади, които плавно следват линиите на пейзажа наоколо и се сливат с него, за да може гостите на хотела да се наслаждават на зеленината наоколо и да се чувстват потопени в нея.
Вътре френските архитекти, наети за проекта, измислят чудновати за времето си стълбища, които се вият на спирали между етажите.
"Монте Палас" заема впечатляващите 500 хил. кв. метра и в скромните две години, в които функционира, е олицетворение на ослепителен лукс, който впоследствие ще се окаже непопулярен за туристите.
На разположение на гостите са 88 огромни стаи и апартаменти и над 100 души персонал, инструктирани да изпълняват всяка прищявка на посетителите, ако въобще ги има.
Всяка стая разполага с лична тераса с изглед към красотите на остров Сан Мигел и към Атлантическия океан.
Комплексът има още два ресторанта, два нощни клуба, бар, козметичен салон и дори собствена банка.
Ресторантите предлагат не по-малко разточителство - кристални сервизи, сребърни прибори и стени, тапицирани с първокласни френски дамаски. Платнените салфетки са ръчно избродирани с инициалите на "Монте Палас" и отново са първокласен внос от Франция.
Построяването на хотела и обзавеждането му струват колосалните за онзи период пари, които в момента биха се равнили на 10 млн. евро.
Инвеститорите от Франция и Белгия затъват в огромни дългове, които скъпите нощувки в петзвездния "Монте Палас" не успяват да изплатят. Лоша услуга правят и португалските медии, които леко презрително наричат комплекса "френския хотел" и така разубеждават португалците да го посетят.
Климатът на Сан Мигел също не е особено благоприятен и предлага до 200 дъждовни и облачни дни годишно.
Затова само две години след отварянето "Монте Палас" окончателно прекратява дейността си.
Португалските вестници наричат хотела "измамата на века" и безжалостно критикуват проекта.
А вместо да продадат или сринат пищната сграда, френските и белгийските ѝ собственици избират да поставят строга охрана и агресивни кучета около нея. Двадесет години хотелът е напълно недостъпен за случайни туристи под оправданието, че бодигардовете го пазят от вандализъм.
Когато и охраната става прекалено скъпа, "Монте Палас" окончателно е изоставен на милостта на природата.
Местните мародери крадат каквото могат - сервизи, ценни материали и метали, чаршафи и възглавници, дори пепелниците и порцелановите вани. По-голямата част от асансьорната уредба също е отмъкната и претопена и хотелът е оглозган почти до голи стени.
Някои туристи, които обикалят острова, смятат, че хотелът тепърва се строи, а не че е зарязан напълно.
Онези, които все пак се престрашат да влязат, след това описват в блоговете си странно и зловещо чувство, което продължава и до днес да обитава коридорите на някогашния луксозен хотел.
