Няма уважаващ себе си инфлуенсър, който да отиде в Япония и да пропусне Фушими Инари.
Наредените ярки оранжево-червени врати в светилището в Киото са сред най-сниманите места в Япония, и са толкова фотогенични, че сякаш нарочно са инсталирани за целите на Instagram.
Но не са - храмът Фушими Инари и повечето от тези тори - както се наричат оранжевите шинтоистки порти, са си там доста отпреди социалните мрежи.
Дори и преди появата на филма "Мемоарите на една гейша", благодарение на който стават известни по цял свят.
Храмът датира от VIII век, а името му идва от наименованието на местността, където се намира - Фушими, и от Инари - божеството на ориза. Торите от Instagram са малка част от него, но са характерна и неизменна част от шинтоистките светилища.
••• Друга знакова гледка от Япония:
В Япония има две основни религии - местният, коренен, древен шинтоизъм и внесеният от Корея будизъм.
Първата се почита чрез светилища, а втората има храмове. Разликите са значителни, но днес конфликт между двете няма - вероятно защото японците не са особено религиозни в класическия, догматичен смисъл. И повечето хора в страната практикуват и двете форми на вяра.
Шинтоизмът е древна система от вярвания - той предхожда писмената история на Япония.
Не е религия в класическия смисъл - няма основател, нито основен бог или писание. Базира се на ритуали, свързани с природата и кръговрата на живота. В шинтоизма има ками - духове, които са свързани и "отговарят" за различни неща от природата, с предците или с определени места.
Има и свещени пространства, и именно това са светилищата, чийто вход са вратите тори.
Те са портали със символичен смисъл и бележат границата между светското и сакралното, където са и духовете ками. С тях се маркира преминаването в територията на свещеното, на мястото за извършване на ритуали и към чистотата.
Далеч преди световната слава Фушими Инари е едно от най-почитаните шинтоистки светилища в Япония, и се смята за най-важното от хилядите, посветени на Инари - духът ками, който отговаря за ориза, плодородието, богатството и покровителства търговията.
Освен хиляди тори, в светилището има стотици статуи на лисици, които се смятат за пратеници и посланици на Инари. В устите им често има ключ, свитък или оризов сноп.
Цялото светилище е огромно - простира се върху възвишението над централната част, а хилядите оранжеви тори всъщност водят към върха на хълма Инари и ограждат пътеката към него. Пътят до върха е около час, час и половина, т.е. територията на Фушими Инари е внушителна.
Торите, които водят до върха, са около 10 000, като в това число влизат и тези от известния яркооранжев тунел, платно наредени едва след друга.
От социалните медии и хилядите постове на хора в тунелите от порти човек може да се остане с грешното впечатление, че първо - на мястото няма никого, и то чака именно вас за перфектния рийл, и второ - целият път е плътно покрит от вратите.
Обичайно във Фушими Инари е пълно с народ.
Там ходят доста местни хора, които отдават почит на духовете и посещават светилището, за да принесат дар, молейки за късмет и успех - често по конкретен повод и за определено желание.
Има и огромен брой туристи, които - познахте - са концентрирани около началните редици от тори и правят снимки. За да не попаднат във вашия кадър, трябва да проявите търпение и да изчакате теренът да се опразни за кратко.
Другият вариант е да се качите по-нататък по хълма, където не е толкова претъпкано, но пък от един момент нататък и торите се разреждат и не изглеждат толкова впечатляващо на видео или снимка.
Общо в целия комплекс на Фушими Инари има около 32 000 тори, и всички те са дарения.
Което определя и местоположението и размера и обяснява защо най-красивата и плътна част е най-близо до входа.
Централната порта на входа например е огромна, и е дарена на светилището през 1589 година от самурая Тойотоми Хидейоши.
Тъй като в светилищата се поднасят дарове към духовете, във Фушими Инари е прието дарът към Инари да е тори. И заради важността на светилището желаещите да покажат почит и да молят за благословия духа, който отговаря за късмета и успеха, включително в бизнеса, са много.
Даренията не са евтини. За по-малките и не толкова централни тори дарителят трябва да плати на светилището 400 000 йени (около 2200 евро).
За големите и разположени на най-посещаваните места - над един милион йени, или над 5500-6000 евро.
С парите се изработва портата, на която е отбелязано името на донора и датата на дарението.
Самите тори стоят около 5-10 години, след което се подменят. Има и листа на чакащи дарители за този момент, особено за най-впечатляващата част от плътно наредените врати.
В началото на тунелите, което е в близост до основното светилище и където са най-посещаваните и големи тори, има и най-много дарители, обичайно корпоративни. А това, което за нас са интересни японски символи, всъщност са имена на компании и бизнеси.
И именно желанието да се даряват тори на централното, най-посещавано и фотографирано място е направило тунела толкова плътен.
За японците това е ритуал и духовна, а не пряка търговска инвестиция. Но от западна гледна точка, с вашия чудесно изглеждащ рийл от Фушими Инари правите именно това - безплатно позициониране на нечий японски бизнес.
••• И още един японски символ:
